| Боженци – пътят на спасението |
| Фани Ичева |
| |
| Във влажната долина на река Боженка сред разхвърляните ридове и била,
сред живописните гребени, на които се спират снишилите се облаци, се белеят
чардаклиите къщи на старинно селце. Боженци е орешаци и зидове, покрити
с мъх. Дъбови гори го загърлят, вечер планинска прохлада лъха през дворовете
му, ромолене на каменни чешми го приспива. Боженци е легенда - далечна и
залутана във вековете, предавана от поколение на поколение с една тъжна
българска песен. Овдовялата болярка Божана повела от Търново синове и братя
по единствения път на спасението - пътя в Балкана. Там, при пенливите потоци,
в планинските дебри, край студен извор, далеч от погледа на поробителя,
Божана спряла и зазидала първия камък на селището. Селото на баба Божана
станало Боженци... |
  |
Нощем над горите отеква свирката на презбалканския влак. После става още
по-тихо. Тогава слухът халюцинира тропот на копита, скърцане на самари и
една особена магия изпълва сънищата.
Така е докато съмне - докато небето на изток се пропука. Тревата лъщи от
роса, горите наоколо се разсънват, нейде дрънчи бакър, проскърцва порта,
а слънцето се надига - голямо и опалово.
Вървим, пленени от тишината, обхванала селото, от романтиката, приютена
във всяка боженска къща, от полуизвитите каменни улици, от мушкатото и шибоя,
пламнали по прозорците и в градините. |
  |
| Почти всички къщи са на уличната линия. Всеки е строил така, че къщата
му добре да се вижда, а и самият той да наблюдава във всички посоки. Улиците,
стръмни и тесни, застлани навред с гладък калдъръм от цепен камък, разкриват
от всяка чупка все нови и приятни картини. Високи сгради няма. Окото свободно
прониква в дворовете и градините. Тук всичко е открито, отворено, свободно.
Къщите са на два или три ката, от камък и дърво, покрити с плочи, с просторни
слънчеви чардаци. Така са строили старите майстори. Какво сърце и око им
е подсказало да раздиплят резбовани тавани, да връзват камък и ковано желязо,
бяла стена и тъмно дърво? Но къщата все още не е дом, докато стопанката
не разрохка с корави пръсти глината и не загърне тънко коренче, докато с
морав поглед не надникне цветето. И къщата се превръща в дом. А навред -
все такива домове - с мушкато и здравец под стрехите. |
  |
| Тук теренът е стръмен и дворовете са с малки размери и с неправилна форма.
Много от тях са терасирани с помощта на подпорни стени от ломен, грубо обработен
камък, покрити с тънки каменни плочи. Влизането от улицата или площада в
двора се осъществява от една или две високи врати (порти), чиито масивни
дъбови крила са окачени на железни ковани панти. Отгоре портите са покрити
със стряха от каменни плочи. В двора се разполагат всички стопански постройки:
плевнята за сламата и сеното, зимника за конете и трема (навес) за сушина
на каруцата; хамбара за житото, кошарата за овцете, а също пещта за печене
на хляба и хармана. Дворът е място за размишление и отдих, за посрещане
на гости под асмата. Обикновено е разделен на две различни по големина части.
Частта пред къщата се използва за цветна градина, а тази зад къщата - като
стопански двор, зеленчукова и овощна градина. |
   |
| Плочникът е изработен от неправилни, плътно долепени една до друга плочи
с тънка тревна фуга помежду им, и е основен декоративен елемент, определящ
границите на долния двор. На неговия неутрален фон се открояват багровите
петна на умело подредените цветни лехи и градинки. Цветята са приобщени
към оградния зид, подпорните стени и другите елементи в двора. С голяма
любов и усет на художник боженската жена е наредила саксии по прозорците
и стълбите, натопила е отрязани клончета в пукнатото гърне, отгледала е
калдъръмчета и латинки по дувара, засяла е здравец край кладенеца, приютила
е чимшир до чардака. Повечето дървета са плодни - със малките си корони
се вписват в човешкия мащаб на двора. Лозницата, свързана с характерната
дъсчена фасада на къщата, хвърля сянка върху плочника, и е своеобразно продължение
на чардака. През топлите дни тук се влачи вълната на ръчния дарак, тук се
навиват къделите с пъстра прежда, тук се тъкат шарените черги. По-заможните
собственици са издигнали на чардака кьошк, на който през лятото семейството
спи. Това е и място за почерпка на скъпи гости. От тук най-добре се вижда
китната градина, каменния друм и кой идва по него. |
  |
Невероятно е как боженецът е успял да прекара пътеките в двора си по най-късата
линия на движение, но така че да не наруши целостта на различните му части.
Много рядко, и то при наличие на стопански помещения в приземията на къщите,
пътищата на движение на хора и добитък се пресичат.
Отделните части и нива на дворното пространство са оградени с ниски каменни
или летвени огради, на които има малки вратички (комшулуци). Чрез тях се
осъществяват вътрешните връзки, ограничава се достъпът на животни в градината
и се поддържат непосредствени съседски контакти.
Славни хора са били боженците - свободолюбиви и безстрашни. Вероятно затова
боженските дворове са обрамчени с ниски каменни дувари, или огради от тънки
вертикални летви и дъски, или комбинация от двете.
Но зеленината е и отвъд дуварите, разстила се по фугите на каменнте улици,
пълзи по стените на къщите, надвесва се над плочестите покриви. Дори по
каменния парапет на моста над ромонливата рекичка пъстреят калдъръмчета,
а върху стряхата над кладенеца на мегдана се е настанила цветна туфа. |
  |
| Откъм Балкана лъхва прохлада. Старите порти пеят, стъпките ни отекват
по каменните улици. Безвремието ги поглъща и ни отнася във вековете, когато
тук е взидан първия камък, лумнал първия огън и в лудото въображение на
старите майстори като в бял сън са просветнали къщите на Боженци. |
|
