| Кактуси, кактуси, кактуси! |
| Ивайло Гогов |
| |
| Преди да започнете да отглеждате кактуси, препоръчваме да се запознаете
със статистическите факти за тези магнетични растения. |
| |
| + В световен мащаб растат повече от 5000 вида кактуси, разпространени
предимно в Южна, Централна и Северна Америка. В България не се срещат кактуси
в диво състояние. |
| + Корените на кактусите са плитки, но разпрострени нашироко, като съотношението
дълбочина:ширина достига до 1:100. Включително до 100 метра в диаметър! |
| + По стъблото на много кактуси се образуват въздушни корени – ако откъснете
парче от стъблото с такива корени, можете направо да го засадите в почвата. |
| + Кактусите са известни с тумбестите си безлистни стъбла. По-малко от
1% от всички видове кактуси образуват нормални листа – това са видове от
родовете Peireskia и Peireskiopsis. |
| + Фотосинтезата при всички останали кактуси се извършва само от стъблото
– то е месесто и зелено, богато на хлорофил и изпълнява всички функции,
които обикновено вършат листата. |
| + Именно затова стъблото е най-често оребрено, със звездовидно сечение
– така се използва по-голяма повърхност за попиване на слънчевите лъчи за
провеждане на фотосинтеза. |
| + Благодарение на запасите от вода и оскъдното изпарение от стъблото му,
кактусът може да преживее няколко месеца в горещия пустинен климат без капка
дъжд. |
| + Височината на отделните видове кактуси варира от 2 см до 15 м. По-дребните
видове обикновено се срещат в Южна Америка, а по-високите – в Северна Америка. |
| + По стъблото се образуват характерни пъпки (ареоли), от които излизат
листата, бодлите и цветовете. Те обикновено са разположени по външните ръбове
на кактуса. |
| + От ареолите изникват разклоненията на стъблото, обикновено само по едно
разклонение на сезон, но не всеки сезон. Случва се години наред да не изникне
нито един нов ‘клон’. |
| + Характерният рисунък на разклоняването на стъблото е специфично за всеки
отделен вид, и служи за диагностичен белег, по който се определя конкретния
вид кактус. То дава и специфичната картина на ландшафта, в който живее съответният
кактус. |
| + Листата на кактусите са видоизменени в бодли – това им служи за предпазване
от различните тревопасни животни, тъй като в пустинния климат кактусите
са единственото меню. |
| + Комбинацията от сочни стъбла, покрити с налеп и власинки, сухите бодли
и липсата на листа намалява изпарението на вода, което е приспособление
за оцеляване в сухия климат. |
| + Кактусите цъфтят почти всяка година, противно на поверието че цъфтят
веднъж на сто години. Първият цъфтеж настъпва след десетата, а при някои
видове – след четиридесетата година. |
| + За да цъфтят, кактусите трябва да живеят в условия, сходни с тези в
родината им – редуване на горещ ден и хладна нощ, сух сезон и влажен сезон.
Осигурете им ги. |
| + Цветовете на кактусите най-често се появяват по върха на стъблото, поединично
или в кръгова коронка по няколко. |
| + Грубата външност на стъблото на кактуса е в пълен противовес на изключително
нежните, изящни, пищни и (понякога) ароматни цветове. |
| + Обикновено цветовете са съставени от много на брой венчелистчета и тичинки,
което ги прави да изглеждат гъсти, кичести, красиви и пухкави. |
| + Венчелистчетата на цветовете са нежни и сочни, и се отварят предимно
нощем, когато са активни различни видове насекоми и птици – така се осъществява
опрашването. |
| + Трайността на цветовете е от няколко часа до две седмици. Ако изпуснете
нощта на цъфтежа на някой кактус, може да се наложи да чакате цяла година
до следващия цъфтеж. |
| + Повечето продавани по цветарските магазини у нас кактуси са със цветове
– те обаче са залепени допълнително (търговски трик) и не са цветове на
самия кактус. |
| + Плодовете на кактусите са сочни и ярко обагрени, като много от тях са
с превъзходни вкусови качества (например род Опунция). |
| + Кактусите са изключително дълголетни, достигайки пределна възраст над
500 години. това се постига трудно в домашни условия, но не е трудно да
отглеждате кактус в продължение на 50 години. |
| + Кактусите нарастват изключително бавно – от 2 мм до 2 см на година.
Нарастването е както във височина, така и на дебелина. Кактус, висок над
2 метра, обезателно е столетник. |
| + Периодът на покой настъпва през сухия сезон, тогава цялото растение
‘заспива’. Активният растеж е по време на дъждовния сезон – тогава кактусът
натрупва и резервите от вода. |
| + Поглъщането на CO2 се извършва предимно нощем, за разлика от повечето
фотосинтезиращи растения, които през нощта поглъщат кислород. Полезно качество
за стайно растение. |
| + Кактусите обитават както горещи пустини, така и високопланински местности,
където температурата може да падне значително под нулата. |
| + Кактуси се срещат в саваните на Северна Америка, високо в Андите или
в екваториалните гори на Централна и Южна Америка. |
| + Популярното у нас Коледарче (Zygocactus) расте в пукнатините на стъблата
на дърветата и се характеризира с липсата на бодли. Но все така е стопроцентов
кактус. |
| + Идеалната универсална почвена смеска за кактуси е съставена от тежка
чимова почва, лека горска почва, малко едър пясък и минимално количество
вар, въглищен прах и счукани тухли. |
| + Семената покълват много бързо при оптимална температура 30-35 градуса,
но пониците растат бавно. Много по-лесно в домашни условия кактусът се размножава
чрез вкореняване на малките си нови разклонения. |
| + Много по-важно за покълването на семената е силното слънце, отколкото
температурата и влагата в почвата и въздуха. Без пряко слънчево огряване
изобщо не покълват. |
| + Лесен начин да размножите кактус, е да отчупите един сегмент от стъблото
– от долната му страна бързо се появяват корени, затова можете направо след
отчупване да го засадите в почвата. |
| + Кактусите могат да се размножават и чрез стъблени резници, като се реже
от горната част на стъблото, отрезът се намазва с въглищен прах и се поставя
на топло във влажен пясък. |
| + Присъствието на кактус сред цветята носи екзотичен нюанс на цялата домашна
градина, а грижата за тях е изключително малка. |
| + Кактусите се поливат веднъж седмично по периферията на саксията близо
до ръба й, за да стигне водата до корените. През зимата намалете поливането
до веднъж месечно. |
| + Пресаждането на кактуси се извършва на 5 години, като преди това саксията
се напоява обилно, за да не се скъсат корените при изваждане. |
| + Кактусите могат да се присаждат както се ашладисват плодните дръвчета.
Но това е по-скоро работа за истински професионалисти. А и удовлетворението
не е кой знае какво. |
| + Единствената градина с кактуси у нас е в Балчик, където повечето видове
зимуват на открито. Там има около 2000 вида кактуси. |
| + Колекционерите на кактуси, както в България, така и в света, са предимно
мъже – средно голяма ‘мъжка’ колекция от кактуси наброява 120-150 различни
вида. |
| + За пресаждането на добре отгледан и нормално разклонен еднометров кактус
трябват двама души и свободна площ от поне 2 квадратни метра. Отнема около
45 минути. |
| + Ако имате колекция от кактуси, засадете ги в еднообразни саксии, за
да имат наистина вид на колекция. Избягвайте варианта 50 вида растения в
50 различни саксии. |
| + От стъблата на кактусите се приготвят различни лекарствени и козметични
средства, които се включват като съставки в различни медикаменти и кремове. |
| + От кактуса Пейоте индианците приготвят халюциногенно питие, което е
аналог на синтетичния наркотик ЛСД. |
| + От някои видове кактуси се приготвят силни алкохолни напитки, включително
и уиски. Легендарната текила – визитна картичка на Мексико – също се приготвя
от кактус. |
| + Поставен близо до компютърен монитор, кактусът поглъща част от вредните
лъчения. Това всъщност не е доказан научен факт, но действа успокояващо. |