Наближава най-големият християнски празник. Ден, изпълнен с красота, въодушевление и семейна традиция. В красивата декемврийска утрин в дома ни за поредна година ще влезе самотно коледно дърво. Ще го украсим и обсипем с гирлянди и светлини. Няколко дни то ще радва погледите и ще топли душите ни. После спокойно ще чака реда си край кофите за боклук. А знаем ли защо го правим?

Защо коледно дърво?
Символиката на Коледа е живописен миш-маш от езически обичаи, християнски вярвания и общочовешки ценности. На такъв празник се означава края на годината и се дава равносметка на стореното и пропуснатото. Семейството се събира на една трапеза и в шумна веселба всеки се отблагодарява на домашните с малък подарък. Чества се раждането на божия син и тържеството на вярата над тленния и грешен свят. Задължително се извършва и дивашко жертвоприношение: отсича се вечнозелено дърво и после се украсява. Празникът е обилно обезпечен с ядене и пиене. В плетеницата от символи и ритуали е трудно да се определи произхода на отделните коледни обичаи, но едно е сигурно: коледното дърво в днешния му вид е добавено последно.
През седми век английски монах странствал из Тюрингия, за да проповядва словото божие. Той находчиво използвал триъгълния силует на елата, оприличавайки го с триединството на баща, син и свети дух. Покръстените миряни, впечатлени от сладкодумието на монаха, започнали да приписват на елата божествено значение и да я тачат като свещено дърво. За няколко десетилетия обикновената ела станала най-богопомазаното растение в Северна Европа, бурно измествайки езическите дъбове.
Съвсем естествено, честването на раждането на божия син започнало да се съпровожда от елова украса. Почтените християни отсичали върха на елата и я закачали да виси от тавана наопаки. Трябвало да минат цели осемстотин години, преди първото украсено коледно дърво да стъпи върху дървен кръст на коледната трапеза. То е документирано в Рига през 1510 г.
През 16-и век украсяването на отсечени ели за коледа вече толкова допадало на европейците, че се образували цели панаири и базари. Те предлагали подаръци, храна, полезни вещи, джинджифилови курабийки и восъчни украшения за елха. Пътешественик разказва за великолепната ела, която видял в Страсбург, украсена с “курабийки, захарни панделки и хартиени цветя в бяло и червено”. Аналогията с Дървото на познанието от Райската градина била очевидна: храна (изобилие), червени цветя (познание), бели цветя (невинност).
Стотина години по-късно се появили и първите гирлянди. С помощта на машини опитни майстори нанасяли тънък пласт сребро върху хартиени ленти. Среброто обаче бързо потъмнявало, особено в близост до свещите. Забележително е, че през цялото това време украшенията се струпвали само в основата на коледното дърво, заедно с подаръците и свещите. Единствено на върха на дървото се поставял ръчно изработен ангел. Индустрията процъфтявала и всяка година, месеци преди Коледа, германските производители снабдявали цяла Европа и християнския свят с последен модел украшения и гирлянди.
В края на 19-и век започнали да се появяват и първите играчки по коледното дърво. Те се закачали по клонките и постепенно започнали да дават път на всичките украшения да се изкачат и да заблестят между иглиците на елата. Самата ела била постепенно развенчана и за коледно дърво се използвало каквото попадне: бор, смърч, кедър, кипарис... По същото време популярност добили разноцветните стъклените топки, а изобретените в САЩ светещи лампички напълно изместили свещите. На пазара се забелязвали и първите изкуствени коледни дървета. Гирляндите вече се правели от евтино фино алуминиево или стоманено фолио. Двадесетият век настъпил с оформеното и завършено, богато украсено коледно дърво, каквото го познаваме и днес.

Какво коледно дърво?
Зрелият избор на съвремието е да се украси живо дърво. Просто избираме някой хубав иглолистен исполин в двора и го превръщаме в прелестна феерия от светлина, блясък и пъстрота. Ако живеем в апартамент, можем да си купим живо дърво в саксия. След еуфорията по Коледа просто сваляме украсата му и го засаждаме на вилата или в близкия парк. Така не само ще изпитаме удоволствие от празника, но и удовлетворение, че сме направили нещо полезно за поколенията след нас.
Малко по-ретро е да се снабдим с изкуствено коледно дърво. Вярно, че за да производството му околната среда вече е била замърсена. Вярно е и че не носи символиката на жертвоприношение и дъха на все още прясна зеленина. Но също така е истина, че ще ползваме синтетичното дърво години наред, спасявайки от отсичане десетки живи растения. А и изкуствените са винаги по-плътни и симетрични от естествените.
Ако обаче държим на традициите в пълния им вид, ще трябва да преглътнем модерните си възгледи. Сред струпаните на пазара умъртвени иглолистни растения коледното дърво трябва да се избира по няколко признака: да е гъсто, красиво и симетрично, да е свежо и не много голямо. Боровете правят по-ажурни корони със снопчета от дълги иглички, смърчовете образуват гъсти като гребен къси иглички, а зеленината на елата е рошава и плътна. Смърчът и елата обаче започват да съхнат много бързо и бодливите им листенца за няколко дни напълно опадват. Боровете са рехави, но нито една иглица не пада от клонките им. Модерните кипарис и туя пък дават кокетна и мохерна зеленина, но не навяват никаква аналогия със средновековните ели на Тюрингия.

Коледното дърво трябва да се окичи с равни части купени и домашно изработени гирлянди, играчки и украшения. Изрязването на цветни хартии, съшиването на парчета плат и аранжирането на десетки лъскави предмети по клонките е забавление за цялото семейство. Важно е от празника да лъха топлина. Да сме всички на една трапеза, пълни с удовлетворение и благодарност към отминалата година и изпълнени с надежди за новата. Колкото до дървото... то е само един символ.

Любопитни факти
- Думата “елха” не означава конкретен растителен вид и най-вероятно е диалектно наименование на ела.
- Всяка зима в България се отсичат около 2 милиона иглолистни дръвчета на възраст от 5 до 15 години. Около 500 000 от тях не намират купувач и не стигат до домовете ни.
- През 17-и век в Германия, поради застрашителните коледна сечи, е въведен закон, който забранява притежанието на повече от едно коледно дърво в домакинството.
- Около 1885 г. американска компания произвежда първите изкуствени коледни дървета. Компанията се занимавала с производство на... тоалетни четки.
- През 1962 г. е произведено първото коледно дърво от тънки алуминиеви лентички.
- през 1955 г. масово започнали да се появяват хартиени и пластмасови гирлянди, които имитирали елови клонки. 10 години по-късно гирляндите вече имали аромат на смола!
- Звездата, символ на Витлеемската звезда, е популярна като украшение едва от 1905 г.
- Към традиционната украса през 20-и век се добавили фигурите на Снежанка, Дядо Коледа и джуджетата.
- Към днешна дата като украшения се използват дори фигурки на героите от Междузвездни войни, Бритни Спиърс, Дейвид Бекъм и Батман.