| Влечащите рози |
| Ивайло Гогов |
| |
Великолепие от багри и аромати
Малко гледки са така завладяващи, както огромен храст влечащи рози, отрупани
с едри ароматни цветове. Шедьовър на живописта, празничен спектакъл на природата,
изящно творение на боговете, розите са едни от най-вдъхновяващите поетични
символи. Независимо дали пълзят по оградата, увиват се около беседката или
обсипват стената на къщата в цветен облак, дългите стъбла на влечащите рози
придават на всяко градинско пространство ведрост, красота и живот. Тези
вълшебни растения са надарени с уникално очарование: изглеждат стилни, изискани
и аристократични, а в същото време създават пасторален домашен уют.
Въпреки, че влечащите рози са едни от най-изящните градински растения, отглеждането
им е изключително лесно и не крие никакви тайни. |
  |
Розовият храст
Първата стъпка в отглеждането на влечащи рози е да подберете добре конкретния
сорт, от който имате нужда. Избирайте розата по два основни показателя:
размер на храста и багра на цветовете. В градинските центрове у нас се продават
средно високи влечащи рози: от метър и половина до четири метра. Багрите
обаче варират от прасковено до тъмно пурпурно, но обикновено в момента на
покупката розата представлява само няколко голи стъбла. Затова е добре розовият
храст да има етикет, на който е изобразен в цъфтеж. Обикновено влечащите
рози се засаждат в близост до оградата, покрай беседки, стълбове или специални
дървени решетки по фасадата на къщата. Втората важна стъпка е да определите
правилно мястото на розовият храст в градината. Предоставете му достатъчно
свободно пространство, за да расте буйно и не поставяйте до него никакви
други цветя и храсти – те само ще отклоняват погледа от сияйната красота
на розата. Намерете такова място, където слънцето огрява поне пет часа дневно;
колкото е по-сенчесто, толкова по-рехава става влечащата роза и толкова
по-слабо цъфти. По принцип розите с по-бледи багри понасят повече засенчване,
докато ярко розовите и червените предпочитат прякото слънце. За предпочитане
са рохкавите почви, защото в прекалено глинестите (черни) почви розите растат
бавно. |
Засаждане
Розите се пресаждат през пролетта преди разлистване или наесен след опадване
на листата. По това време на годината храстите се предлагат с голи корени.
Преди да засадите розовият храст, натопете корените му във вода за два-три
часа. После изкопайте дупка с големина два пъти по-широка и по-дълбока от
корените. При засаждане запълнете дупката с почвена смес от свежа градинска
почва, пясък, прегорял естествен тор в съотношение 2:1:1. Розовият храст
трябва да е засаден така, че почвата да покрива долната една трета от стъблата.
Това предпазва розата от изсушаване и измръзване и се прави само при есенно
засаждане. |
  |
Поливане
Новозасадените рози се нуждаят от 3-5 литра вода на седмица през първата
година. През следващите години, с нарастване на храста, се повишават и нуждите
му от вода. Така през втората година вече ще трябва да поливате 8-10 литра
на седмица, а след третата година – по 15-20 литра на седмица. |
Подхранване
Розите растат по-буйно и цъфтят по-обилно (а и са по-устойчиви на болести
и вредители), когато се подхранват допълнително. За предпочитане е розите
да се торят само с естествени торове (добре прегорял оборски тор или костено
брашно) няколко пъти в годината. Първото торене е рано напролет, когато
започне разлистването. След като премине първата голяма вълна на цъфтежа,
торете отново, а в края на август торовете се прилагат за късния есенен
цъфтеж. |
Окопаване и плевене
За да поддържате розовия храст жизнен и красив, трябва да окопавате почвата
около стъблата му два пъти годишно: рано напролет и след като преминат летните
сухи и горещи месеци. През цялата година е добре да не допускате появата
на плевели, които изсмукват влагат от почвата и “задушават” корените на
розата. Веднъж на две седмици премахвайте всички самопоявили се растения
около стъблата на розовия храст. |
Резитби
Рано напролет се провежда санитарна резитба. Отстраняват се всички изсъхнали
и измръзнали клонки, като се реже на половин сантиметър над здрава пъпка.
По време на цъфтеж е добре да се изрязват всички прецъфтели цветове, заедно
с една педя от клонката, на която са, за да се стимулира розата да цъфти
отново. Добре е много дебелите стъбла, които са на повече от пет години,
периодично да се изрязват до долу, за да може храстът да се опреснява и
освежава. |
Болести и вредители
Независимо, че розата е кралица на цветята, и тя страда от редица болести
и нападения от различни насекоми. Най-честите инфекции по влечащите рози
са т.нар. ръжди, които се изразяват в кръгли оранжеви или черни петънца
по листата. Ако листата изглеждат сякаш обилно са посипани с прах, значи
боледуват от мана. И за двата вида поражения има съответните препарати,
които се продават в селскостопанските аптеки. Често се случва различни насекоми
(най-често оси) да гризат листата, което може да забави растежа на храста
и дори да се стигне до пълното му обезлистване. За целта трябва да се пръска
профилактично с препарати. |
Зазимяване
В късна есен, след като листата на розата опадат, отрежете връхните 30-50
см на всички клонки. Затрупайте основата на стъблата с прегорял оборски
тор на височина 10-15 см, за да ги предпазите от студовете през зимата.
Напролет купчинката се разстила и служи за ранно подхранване. Тази манипулация,
наречена загърляне, се прилага само в първите няколко години. |
 |
| Тънкости |
Прикрепване
За разлика от други увивни и катерливи храсти, влечащите рози нямат мустачки,
с които да се прикрепват. Затова е необходимо вие да изградите някаква опора,
най-популярна от които е решетката от дървени летви. Розата трябва да е
засадена на разстояние около 30 см от опората си, за да може да има достатъчно
пространство и въздух. След като първите клонки достигнат конструкцията,
по която ще пълзят, трябва внимателно да привържете всяка клонка. Използвайте
дебел мек конец или канап и не стягайте, защото клонките бързо нарастват
на дебелина. |
Торене
В последните десетилетия истински хит сред любителите на рози е слонският
тор. Той съдържа идеалната за рози комбинация от лесно усвоими хранителни
вещества. У нас слонски тор може да се закупи от зоологическата градина
в София и от някои цветарски магазини. |
Резитба
Рецептата за красиви влечащи рози е всяка година да се оставят най-дългите
две или три стъбла, а всички други да се изрязват наполовина. По такъв начин
храстът расте във височина и на ширина, като се дава предимство на най-жизнените
му клони. Универсално правило е, че по-бързорастящите рози цъфтят по-малко,
тъй като изразходват силите си за растеж, а не за образуване на цветове.
Затова чрез допълнителни резитби по време на растежа може да се увеличи
количеството на цветовете. |
| |
Любимите на кралица Елизабет Втора сортове влечащи рози са:
Abraham Darby: прасковено-розова английска роза, с големи
клюмнали цветове, тежък аромат и продължителен цъфтеж.
Altissimo: мощна и здрава яркочервена роза с прости цветове,
лек аромат и продължителен цъфтеж.
Bubble Bath: издръжливи на сянка нежнорозови хибридни
рози с вълни от мощни съцветия, с очарователен аромат.
Graham Thomas: силно ароматна жълта английска роза с едри чашковидни
цветове и повторен цъфтеж.
Madame Alfred Carriere: висока бяла роза с обилни изящни цветове,
сладък аромат и повторен цъфтеж.
Royal Sunset: чайно-хибридна роза с наситен прасковен цвят, силен аромат
и продължителен цъфтеж.
Westerland: нежно оранжева роза, кичеста с къдрави цветове, силно
ароматна, с продължителен цъфтеж.
|
|
