Озеленяване проектиране изграждане: Компост с Двор и балкон

Компост е сборно понятие, обозначаващо микс от натурални градински продукти: опадали листа, борови иглички, клонки, дървесна кора, плодове, цветове, плевели, окосена трева, оборски тор и почва. След известно време всичко това изгнива и се смесва, превръщайки се в изключително богат субстрат, който може да се добавя към обикновената градинска почва. Освен богат хранителен състав, полученият субстрат подобрява физичните свойства на почвата и нейният химичен баланс.

По какъв начин мога да си направя компост?

Няма нищо по-лесно от това. Всичко, което трябва да направите, е да съберете градинските отпадъци на едно място. Изкопайте плитка дупка с диаметър около два метра. Трупайте всички растителни отпадъци там, като от време на време добавяте малко почва и прегорял оборски тор. На всеки две седмици преобръщайте купчината с вила или гребло. Имайте търпение – на компоста му трябват около две години, за да се превърне в годен за употреба субстрат.

Трябва ли да си правя компост?

Домашното производство на компост не е сред задължителните дейности в градината. Това е работа само за отличници. Компостът е приоритет на стопаните със съвременно мислене, с екологична ориентация и със задълбочени познания за природата. От друга страна, вместо да си купувате скъпи торфо-почвени смески (много от които са абсолютна измислица), можете да обогатите градината си с нещо, което вие сте произвели от отпадъци.

За какво ми е нужен компостът?

Компостът се добавя към почвата, за да подобри характеристиките й. Вместо да тъпчете двора с химия, можете да подпомогнете доброто развитие на растенията с домашно произведен компост. Разбира се, една малка купчина няма да стигне за целия двор, но ако експериментът ви се окаже успешен и имате подходяща нагласа, в дългосрочен план можете да извършите чудеса в градината.

Колко време и усилия ще отнема правенето на компост?

Трудно е да се каже. В началото ще ви спестява време и усилия: вместо да се чудите как и къде да изхвърляте всички градински отпадъци, ще ги трупате на купчина в двора. Впоследствие ще трябва да обръщате малко повече време на гниещата смес – от пет до десет минути на всеки две седмици. Но резултатът в крайна сметка си струва усилието – ще станете съпричастен към природния кръговрат и ще направите нещо съвременно.

Колко трябва да чакам, за да получа компост?

Зависи какви се случат годините. В топли и влажни сезони компостът по-бързо се превръща в хранителен субстрат, а в студено и сухо време процесите протичат по-бавно. Ако започнете сега да произвеждате компост, за следващата есен ще имате някакво количество, годно за употреба. А през 2007 ще влезете в Европа с нещо наистина европейско – компостът е една от гордостите на всеки европейски градинар.

А няма ли начин да получа компост за две седмици?

Дори да изберете най-подходящото време и да ползвате специални подобрители, дори да преобръщате купчината по три пъти всеки ден, дори да надробите предварително всички отпадъци, природата си знае своето. Най-бързо изгниват меките и сочни плодове. Но дървесните кори и клонките се превръщат в хумус много бавно. А за да направите добър компост, в него трябва да има от всичко по малко.

Използвал съм пестициди и инсектициди в цветните лехи и тревния килим. Сега мога ли да добавя окосената трева и изкоренените цветя към компоста?

Аз не бих го направил. Химическите препарати са със сложен химичен състав и преминават през сложни промени. Вторичните съединения на някои препарати стават по-токсични от оригиналния препарат. За тези от вас, които държат на екологията, отговорът е “по-скоро не”. Отделен е въпросът дали все пак в днешно време, особено в градовете, е останало нещо чисто...

Миналата есен правих компост, към който добавих дървени стърготини. Вярно ли е, че така компостът става по-кисел (с ниско рН)?

По време на компостирането реакцията (рН) на компоста се променя. В началото той е с по-кисела реакция (рН 5), но след като угние и се смеси равномерно, реакцията му клони към неутрална (рН 7). Затова е добре да се изчака да мине повече време, за да могат процесите да протекат докрай. За неутрализирането на реакцията на компоста е важно той да се размесва редовно – така кислородът прониква равномерно и непрекъснато. И все пак избягвайте чамовите стърготини.

Компостът ми миришеше много лошо. Може ли това да се предотврати?

Компостът мирише, когато не се обръща редовно и когато е по-влажен. Тогава се образуват различни миризливи газове. За да избегнете това, обръщайте го по-често. Особено ако в него има повече мека органика: плодове, сочни листа, корени, окосена трева. Може да се наложи в определен период да разбърквате през ден. Не забравяйте, че в компоста протичат гнилостни процеси. Затова ситуирайте купчината в най-отдалечения край на двора.

Купчината е топла и влажна в средата, но по края нищо не се случва. Защо?

Може би купчината е прекалено малка или прекалено суха. Увеличете размера й и разбърквайте, като поливате с маркуч. Добавете сочни растителни отпадъци: плодове, меки листа, корени, окосена трева. Много важно е компостът да е размесен равномерно и да се обръща редовно. В противен случай в един участък от него – обикновено в средата – ще протичат гнилостни процеси, а в краищата тези процеси ще са сведени до минимум.

Колко влажен трябва да е компостът?

Във всеки случай не бива като го преобръщате от него да тече или да капе вода. ако това се случва, добавете сухи материали: дървесни кори, опадали листа, сухи плодове и семена, суха почва и прегорял оборски тор. Съставните му части на компоста трябва да се слепват и при преобръщане не бива да се ронят. При оптимална влажност компостът издава характерна миризма, която не бива да е много силна.

В компоста има голи охлюви. Как да се отърва от тях?

Не е нужно да се безпокоите, стига охлювите да си стоят само в компоста. Те вършат чудесна работа в превръщането на растителните отпадъци в хумус. В случая ще се явят като ваши помощници. В Германия и Холандия продават специални охлюви за компост. Ако обаче плъзнат и по двора, сипете в няколко панички бира и го поставете там, където има най-много голи охлюви. Само за ден-два ще се отървете от досадните лакомници.

Съседските кучета и котки идват да ровят в компоста. Защо?

Случва се понякога. Най-често причината е, че в купчината намират убежище дребни гризачи. Друга често срещана грешка е в компоста да се хвърлят остатъци от вечерята: обелки от зеленчуци, огризки от ябълки, хляб, черупки от яйца и дори кокали(!). Не правете глупости. Това не е сметище, а органичен компост. Слагайте в него само това, което расте в градината ви. За всичко останало има съдове за смет.

Казаха ми да не слагам в компоста листа, които са болни или нападнати от насекоми. Така ли е?

Заразените или нападнати от насекоми листа често запазват в себе си болестите и яйцата на вредителите. Такива листа (а понякога и клоните) задължително се събират на отделна купчина и се изгарят! Едва след това пепелта може да се добави в компоста. Така ще сте сигурни, че инфекциите и насекомите няма да се пренесат обратно в почвата и оттам – в здравите растения.

Живея в апартамент. Мога ли да си произведа компост?

Във вашия случай по-добре да се доверите на калифорнийския червей. Това модерно производство на хумус вече има традиция в България. Потърсете някой производител в Интернет, свържете се и си купете червеи. Те се отглеждат лесно и чисто и превръщат голяма част от хранителните отпадъци в домакинството за кратко време.