Озеленяване проектиране изграждане: Вечнозелени принципи с Двор и балкон

Подредбата на вечнозелени растения в градината е обширна тема. Вечнозелените растения се отличават със зеления си обем през цялата година, което позволява с тяхна помощ да се изграждат по-плътни растителни композиции. Много от вечнозелените растения обаче, не цъфтят или цъфтят невзрачно. По такъв начин те създават една особена, мълчалива зеленина, която формира предимно обема на градината, оставяйки цъфтящите храсти и цветята да дават колорита. Принципите на композиране на дървета, храсти и цветя понякога са сложни и придобиват звучене на закони. Има десетки концепции и стилове, някои от които напълно противоречат на други. Ние ще се опитаме да ви покажем нашия начин.

Термини
Масив: много растения (над 11) от един или няколко вида, засадени непосредствено едно до друго в петно с неправилна форма
Група: няколко растения (3 – 11) от различни видове, засадени непосредствено едно до друго в петно с неправилна форма
Ивица: много растения (над 11) от различни видове, насадени едно до друго в петно с дълга и тясна форма
Редица: няколко (3 – 11) растения от един или няколко вида, насадени в линия на еднакво отстояние
Солитер: отделно единично растение, обикновено със силни декоративни качества
Жив плет: много (над 11) растения от един вид с височина над 40 см, плътно и гъсто засадени в линия на еднакво отстояние
Бордюр: много растения (над 11) от един вид с височина под 40 см, плътно и гъсто засадени в линия на еднакво отстояние

Особености
Живите плетове се разполагат по протежение на настилки, огради и сгради, но е възможно нисък жив плет (до 60 см) да се аранжира сред растителните композиции като вечнозелен декоративен елемент.
Солитерът трябва да е един в рамките на дворното пространство – изберете някое наистина интересно дърво или храст и го поставете във фокуса на зеленото пространство.
В групите не бива да процъфтява безметежен кич – използвайте по едно, две или три растения от 3 - 5 вида. Дори ние трудно можем да съчетаем 11 различни растения от различни видове с техните специфични размери, багри, форми и изисквания.
Редицата от дървета или храсти е за предпочитане в големи дворове и паркове. В обикновения български двор по-удачно се използват живи плетове и бордюри.
Използването на повече от 30 вида вечнозелени растения в рамките на един двор е трудно управляемо.
Подреждането на растенията започва ‘отгоре надолу’: първо се определят местата на дърветата, после на високите храсти накрая на ниските храсти.
Първо се проектират групите в ъглите на двора; после ивиците и живите плетове по протежение на оградата; проектират се живите плетове и бордюрите покрай настилките и накрая се разполагат свободностоящите солитери.
Масиви се изграждат само в дворове с площ над 1000 м2. В по-малки дворове се изграждат няколко (3 – 7) отделни декоративни групи.
Бордюрите се разполагат като кант на цветните фигури или по периферията на групите; покрай настилките или там, където тревният килим се среща с гола почва.
Не бива една градина да е изградена само от вечнозелени растения. Балансът между вечнозелени и листопадни следва да е около 1/3 към 2/3.
Двор от около 300 м2 трябва да има около 100 - 150 вечнозелени растения (това не включва живия плет) – от които около 30 дървета.
Високите дървета се засаждат в ъглите на двора, а по-ниските – в групите във вътрешността. Съответно: високите храсти се разполагат по периферията на двора, а по-ниските – във вътрешността.
При изграждане на групите трябва да се търси контраст на багри и форми: сребриста ела се съчетава добре със зелена дугласка и западна туя.
Някои вечнозелени видове (туя, чашкодрян, смрика) имат десетки сортове, които се различават изключително много. Група, изградена от сортовете на един и същ такъв вид, е много ефектна и оригинална.
Включването на листопадни дървета и храсти в групите и ивиците допълва визията им и обогатява колорита.

Геометрия
Избягвайте геометрията по принцип!
Три растения от един вид могат да се засадят едно до друго в права линия или равностранен триъгълник. Повече от три растения от един вид се засаждат в дъгова линия.
Красивата композиция на вечнозелените растения съчетава почти поравно прави и криви линии.
Плавните, меки дъгови криви (дъга = част от окръжност) са много по-приятни за окото, отколкото случайно получените криви или прави линии.
Прекалено дългите прави линии (над 7 м) създават скучен и строг пейзаж, което в двора трябва да се избягва.
При засаждане оставяйте разстояния между растенията, короните им не бива да се допират – те тепърва ще се развиват на ширина и във височина.
Не се изкушавайте да подстригвате вечнозелените храсти на топки, конуси, пирамиди и кубове. Подстригвайте ги редовно, но формирайте плавни, меки, завършени обеми без определена геометрия.

Препоръчителни видове
Дървета: сребриста ела, испанска ела, гръцка ела, зелена дугласка; сребрист смърч, обикновен смърч, сръбски смърч; атласки кедър, ливански кедър, хималайски кедър; черен бор, пондероски бор, веймутов бор, хималайски бор, бяла мура, черна мура, клек; криптомерия, обикновен кипарис, аризонски кипарис, лавзонов лъжекипарис, западна туя, източна туя, гигантска секвоя, тис, магнолия, джел, дафина.
Високи храсти: обикновена махония, лавровишна, японски чашкодрян, розмарин, червена пираканта, юлиев кисел трън, рододендрон, юка, колоновидна смрика
Ниски храсти: бръшлян, миризлива смрика, бодлив залист, зимзелен, лъскав нокът, фортунов чашкодрян, лавандула.