Озеленяване проектиране изграждане: Екзотични подправки с Двор и балкон

В днешно време огромната част от хранителните продукти достигат до нас директно от рафтовете на магазините. Колко от нас умеят сами да засадят патладжан, да ашладисат ябълка или да полеят домат, без да прегорят листата му? Какво остава за екзотичните вносни плодове, които познаваме само под формата на готова храна... В кратка поредица ще ви запознаем с очарователни тропически растения, без които кухнята ни би изглеждала скучна и постна. Повечето от тези вълшебни и тайнствени представители на растителното царство могат да се отглеждат като стайни цветя – и при това са изключително красиви и оригинални. Въпреки огромното си значение като хранителен източник, екзотичните храни и подравки изглеждат съвсем обикновено. В техния облик няма никакво тайнство. Трудно ще ги различите между другите екзотични растения, но ще останете очаровани от тяхната елегантност и жизненост. Дори и да не успеете да добиете “реколта”, тропическото им излъчване ще обогати дома ви и ще задълбочава любовта ви към цветята.

Какао

Растението Какао (Theobroma cacao) е тропическо дърво, което расте из джунглите в басейна на река Амазонка. Въпреки че на височина достига до 20 метра, то си остава в сянката на по-високите дървета и палми. Цветовете се появяват по стъблото и клоните, директно върху кората. По младите клонки не се образуват цветове – това е своеобразна защита от оскъдните слънчеви лъчи, успели да проникнат през короната на дървото. Едва един от всеки двадесет цвята се опрашва успешно и формира плод. Плодът на какаото е едър и сочен и в процеса на наедряване почернява и се сбръчква. От опрашването до пълното узряване минават 5-6 месеца. Дори напълно узрели, плодовете не падат от дървото. Всеки плод съдържа около 40 какаови зърна, обхванати от сочно и сладко плодно месо. От ферментиралите и изсушени семена се добива една от най-вкусните и полезни храни в света – какаото.
Маите векове наред са използвали какаото в своите религиозни обреди. Ацтеките са приготвяли напитка, подобна на горещ шоколад, а в един период от развитието си са използвали какаовите зърна за разменна валута. От Централна Америка какаовото растение е преселено и засаждано в Азия и Африка, а от средата на 19-ти век основен производител и износител на какао е Бразилия.
За да отгледате какао вкъщи, някой приятел трябва да ви донесе семена от чужбина. Те покълват две седмици след засаждане. Какаото предпочита хранителни, рохкави и леки почви, за да расте буйно и да развива жизнени листа. Почвата трябва да е леко кисела, влагоемна, но не и глинеста. Препоръчва се почвена смес от равни части градинска почва, торф и листовка. Температурата може да варира между 18 и 32оС, без резки промени; ако термометърът падне под 15оС, растението не образува цветове. При температура под 8оС какаото измръзва и умира. Поливайте редовно – на всеки три дни, независимо от времето. През зимата ще трябва да държите растението на топло, така че поливането не се прекъсва и не намалява.
В родината си какаото расте в сянката на по-високи дървета и не обича прякото слънце. Там, където попаднат преките слънчеви лъчи, листата пожълтяват и окапват. Дръжте го в светла стая, на около 2 м от прозореца, за да му осигурите идеални условия. Резитбите се препоръчват за формиране на короната. В домашни условия какаото цъфти рядко, а за да се образуват плодове и семена, трябва да се опрашва с мека четчица. Кореновите издънки, които се появяват често, могат да се изкопават и да се пресаждат в отделни саксии.

Кафе

Ароматната напитка кафе се приготвя от семената на тропическо растение (Coffea arabica), което носи същото име. В родината си расте като едър храст, развивайки гъста корона от тънки клонки. По клонките се подреждат лъскавите овални листа на кафето, които много напомнят буковите, но са по-твърди и кожести. Дори без да цъфти, кафето е красиво и екзотично растение, носещо дъха на тропическите гори. Първият цъфтеж е още на третата година, при домашни условия – на петата. Цветовете не са нещо особено, но при опрашване на тяхно място се появяват сочните плодове. Всеки плод е голям колкото череша и съдържа две бели семена. По време на узряване целият храст е обсипан с множество плодове, разположени нагъсто по клоните в основата на листата.
След като плодовете се оберат, семената се вадят от сочната си обвивка и се просушават. След това се припичат докато станат тъмнокафяви и започнат да изпускат характерния аромат на кафе. В плантациите един храст дава около 50 кг семена за година.
За да отгледате кафе вкъщи, ви трябва сурово, непечено семе. Засажда се направо в саксия в обогатена торфо-почвена смес. След няколко седмици семето покълва и образува две почти кръгли листа. Стои още няколко седмици само с тях, а после започва бързо да нараства и да се разклонява. В Ботаническите градини в София, Пловдив и Балчик се продават малки растения, които можете да доотгледате у дома.
Кафето изисква силно осветление и дори пряко слънце, като се засенчва в най-горещите часове и най-горещите месеци. За да расте жизнено и красиво, растението се нуждае от поне 12 часа светлина на денонощие. През зимата, когато денят е по-къс, ще трябва да му осигурите допълнително луминисцентно осветление, иначе спира растежа си. В нашите условия кафето обикновено започва да цъфти през зимата. Затова започнете да намалявате поливането и температурата през октомври и в началото на януари започнете да поливате два пъти седмично обилно – докато водата в чинийката на саксията започне да прелива. Добавете една шепа прегорял оборски тор с първото поливане. Едновременно с това го преместете на топло и много светло място, до южен прозорец например. Едва когато семената узреят и почервенеят, можете да намалите отново поливането. За да се радвате на богата “реколта”, ще трябва да опрашвате цветовете с мека и суха четка за рисуване.
В домашни условия в България кафето цъфти и дава плодове, които са напълно годни за приготвяне на ароматната тонизираща напитка.

Черен пипер

Черният пипер (Piper nigrum) е най-старата и най-популярна растителна подправка в света. На санскрит ‘пипер’ означава плод, топченце, зърно. Родината на това прекрасно растение е Индия, където дългите му стъбла пълзят и се увиват по високите дървета в тропическите джунгли. Култивира се от незапомнени времена в Югоизточна Азия, а в днешно време – и в тропиците на Африка и Южна Америка. Клонките на черния пипер достигат 10 метра дължина. По тях се подреждат красиви, лъскави, тъмнозелени листа с форма на сърце. Дребните цветове се разпукват в бяло на многобройни съцветия по стъблата. След краткия цъфтеж на мястото на всеки цвят се появяват тънки и остри шушулки, във всяка от които в продължение на 6 месеца зреят петдесетина малки зелени плодове, подобни на грах. При пълното си узряване плодовете покафеняват. Шушулките се берат в момента, в който започнат да добиват ръждиво-червена багра. Добре познатите ни зърна черен пипер се получават, като събраните плодове се оставят на слънце да изсъхнат, докато кожицата на плода се сбръчка и посивее. Белият пипер се различава от черния само по това, че обелката на всеки плод се бели след накисване във вода и едва тогава се суши. Зеленият пипер пък се добива от същите плодове, обрани няколко седмици по-рано и изсушени на сянка.
Тъй като черният пипер може да се съхранява с години, без да изгуби аромата и вкуса си, той е наричан ‘кралят на подправките’. Участва като подправка в почти всички гозби, а приготвянето на месо е немислимо без него. В Индия все още е смятан за свещено растение, вълшебна билка и амулет, който пази от магии. В древността е използван като валута или скъпи украшения. С него са заплащани данъци, такси, надници, наеми и дори зестри! През 410 година, при превземането на Рим, са били платени тон и половина черен пипер като откуп.
Пренесен в условията на нашия климат, черният пипер се отглежда като влечащо стайно растение. Нужна му е само глинеста, богата и леко кисела почва, обилно и редовно поливане, постоянна топлина и умерено светло място в стаята. За да се радвате на хубаво растение, ще трябва да му осигурите влажен въздух, което (особено през зимата) е трудно постижимо. Има малка вероятност екзотичната лиана да цъфне у дома, а за реколта не може и дума да става. Черният пипер е красив с падащите си стъбла, гъсто покрити с обли листа. Благодарение на силното си екзотично излъчване може да се съчетае с други листно-декоративни цветя или да участва в тематичен кът с други подправки. На няколко месеца короната трябва да се оформя с резитби, за да не прорасне прекалено преплетена. Размножава се лесно от натопени във вода клончета. Семената бързо загубват кълняемостта си, но ако попаднете на по-пресен черен пипер, не е изключено да поникнат при засаждане.

Канела

Канелата (Cinnamomum zeylanicum) е една от първите търгувани стоки въобще. Още в Стария завет се споменава за керван търговци, пренасящи подправката със загадъчен аромат от Цейлон до Палестина. В цяла Югоизточна Азия канеленото дърво се отглежда от дълбока древност като културно растение. В тропическите гори канелата расте като ниско дръвче с гъста корона и разклонено стъбло. Листата са лъскави, тъмнозелени и продълговати, а цветовете са бели и слабо ароматни. Кората на клонките и стъблото съдържа ценното канелено етерично масло и именно от нея се добива известната подправка. За целта кората се бели на тънки и дълги ленти, които при изсушаване се завиват. Предлагат се на пазара цели (и по-скъпи) или смлени. Първата ‘реколта’ на канеленото дърво се взима когато дървото навърши шест години.
Индустриалното производството на канела започва през 15 век на остров Цейлон. За целта португалците градят крепости, поставят въоръжена охрана на всички плантации и натрупват планини от злато като монополисти на целия световен пазар. Холандците превземат острова, на свой ред го ограждат с укрепления и на свой ред трупат планини от злато през 17 век. Добрата стара Англия измества Холандия в края на 18 век, но по това време канела вече се произвежда из цяла Югоизточна Азия и с монополизма е свършено.
Канелата възбужда апетита, обостря сетивата, избистря мисълта, освежава емоциите и успокоява и заздравява стомаха. У нас тя се използва предимно в сладкарството, но в Източна Азия е основна готварска подправка във всички ястия. Канелата участва в приготвянето на ароматните индийски клечици, в лечебни мехлеми, козметични кремове, болкоуспокояващи лекарства, религиозни талисмани, тамяни, отвари и мазила. С канела се приготвят чудесни лековити чайове, а дъвченето на канелена кора укрепва имунната система и подсилва организма. Екзотичната подправка отчасти е и причината за откриването на Америка в търсене на път към Индия.
В домашни условия канелата може да се отглежда като едро цвете, подобно на фикусите. Тя е капризно растение, което изисква богата и рохкава почва, умерено поливане, обилна светлина, постоянна температура около 23 градуса и влажен въздух. Успешно се аранжира с други едроразмерни цветя в дома, а край морето може да се отглежда и като балконско растение. Едва ли някога ще ви зарадва с белите си цветове, както и да й угаждате. Ако обаче успеете да я задържите и отгледате, след няколко години ще имате собствено производство от вълшебната подправка! Веднъж на две години ще се наложи да прореждате короната на канелата, за да оформите красиво стайно храстче. Натопено във вода клонче пуска корени за няколко седмици и това е единственият начин да я размножите.

Ванилия

Ванилията (Vanilla planifolia) е тропическа орхидея, растяща на воля из джунглите на Централна Америка. Дългите й до 15 метра стъбла се увиват сред короните на високите дървета и палми, но в плантациите се поддържа по-ниска, за да се обработва по-лесно. Листата на ванилията са продълговати, светлозелени, рехаво разположени по стъблата. При цъфтеж короната на ванилията се обсипва с едри бели цветове. Плодовете се берат зелени и неузрели, събират се на купчини и се покриват с тъкан, за да ферментират в продължение на няколко седмици. Във ваниловата есенция се съдържат около 170 химични съединения. Изкуственият заместител на ванилията – ванилинът, се извлича от листата на някои видове детелина и смърч. Интересно е, че суровите (неферментирали) семена нямат никакъв аромат.
Ванилията се употребява широко в направата на: торти, сладкиши, бисквити, шоколади, бонбони, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюни, парфюми, козметика и лекарства, използва се също за неутрализиране на неприятни аромати при производство на автомобилни гуми(!), бои и почистващи препарати. Въпреки че родината й е Централна Америка, в днешно време най-големите производители на ванилия са Мадагаскар и Индонезия, където всеки цвят се опрашва ръчно! Ванилията е най-трудоемката стопанска култура. В световен мащаб се консумират 1400 тона ванилия годишно, а ванилинът е около 100 пъти повече. Най-предпочитаният сладолед по цялото земно кълбо е ваниловият.
Ванилията е единственото растение с ядливи плодове сред над 10 000 вида от семейството на орхидеите. Тя е красиво цвете, но в стайни условия ще трябва да й отделите специално място. Светлината трябва да е обилна, но не и пряка. Саксията, в която ще засадите тропическата лиана, следва да е дълбока, а почвата в нея – рохкава, богата и с участие на торф. Ванилията се нуждае от редовно поливане и пулверизиране на листата. Елегантните й падащи стъбла се развиват само в условия с постоянна температура около 25 градуса, като всяка рязка промяна може да доведе до опадване на листата. Необходима й е висока въздушна влажност, за да расте свежа и зелена. Ванилия може да се съчетае с влечащи стайни растения, да се засажда заедно с други орхидеи или да участва в тематичен кът с екзотични подправки. Досега в ботаническите ни градини ванилията не е цъфтяла. В домашен микроклимат това е още по-трудно. Но за любителите на цветята отглеждането на мистериозната орхидея е предизвикателство. Не се колебайте да режете, оформяте и насочвате стъблата, за да изградите хубава зелена листа маса. Ванилията се размножава със специфични грудки, както всички останали орхидеи. С малко късмет можете да се сдобиете със зрели семена от чужбина.

Карамфил

Подправката карамфил представлява изсушени неразпукнати цветни пъпки на карамфиловото дърво (Syzygium aromaticum). Вечнозеленото растение се отглежда по многобройните острови в Тихия океан като земеделска култура. Силно разклоненото стъбло е покрито с гладка кафеникава кора. Младите клонки са отрупани с едри, продълговати лъскави и ярко зелени листа, разположени по двойки. Листата са силно ароматни при стриване. Цветовете се появяват в началото на дъждовния сезон по върховете на клонките. Цветните пъпки прорастват зелени и дълги, а цветовете се разпукват в нежни розово-оранжеви нюанси. Докато венчето избледнява, чашката на цвета потъмнява до червено. Именно тогава недоразвитите цветове се берат и изсушават. Ако се оставят да цъфнат напълно, цветовете губят неповторимия си аромат. В световен мащаб карамфилът е ценна суровина. Има компании, чиято единствена дейност е търговията с загадъчната подправка. В Европа карамфилът е внесен преди около 1500 години. Апетитната търговия е била в ръцете последователно на венецианците, португалците и холандците до края на 18-и век, когато карамфилът започва да се отглежда не само на Молукските острови. Освен като подправка, в миналото карамфилът е използван и в медицината като успокояващо, обезболяващо и упойващо лекарство. В Индонезия и до днес се правят традиционни цигари с карамфил, които, освен с вълшебния си аромат, се славят и като афродизиак. В средните векове един грам от подправката е струвала около четири грама злато и с негово участие са натрупани много богатства. Университетът “Йейл” е построен от фамилията Йейл със средства, спечелени чрез търговия с карамфил.
Цялото растение е силно ароматно и присъствието му в дома е безценно. Млади растения или семена могат да се купят от регионите, в които се отглежда. Веднъж пренесено в нашите условия, карамфиловото дърво може да се отглежда в стайни условия. То напомня едрите домашни фикуси. Грижите за карамфиловото дърво не бива да се отличават от грижите за останалите стайни цветя: подхранване два пъти месечно, пресаждане на всеки две години, подрязване за оформяне на короната и миене на листата веднъж месечно. Единствената и най-важна особеност е, че вечнозеленото растение се нуждае от обилно количество вода – в родината си то вирее най-добре покрай речните брегове. Това означава поливане всеки ден! Карамфиловото дърво развива гъсти и разклонени корени, които се нуждаят от просторна саксия. Поставете го на силно осветено място, но внимавайте през лятото преките слънчеви лъчи да не попадат върху листата. Дървото расте относително бързо и обикновено на седмата година след засаждането започва да цъфти. Домашното производство на подправката е напълно възможно, тъй като цветовете не се нуждаят от опрашване. Но яко нямате търпение, използвайте направо листата – те съдържат същите етерични масла.
При отглеждане на карамфилово дърво в стаята, ще съчетаете екзотичната красота на растението с полезните му оздравителни свойства. Характерният аромат ще изпълва стаята, в която го отглеждате и ще ви предпазва от комари, акари и досадни насекоми.

Саксия с подправки
За да отгледате интересен цветен кът, засадете в голяма саксия канела, ванилия и черен пипер. Канелата трябва да е водещото растение с изправените си стъбла, затова го поставете в средата на съда. Откъм тъмната страна посадете три клончета черен пипер, а откъм светлата – една грудка ванилия. Най-подходяща и за трите растения е обогатена торфо-почвена смеска с високо съдържание на азот, фосфор, калий и желязо. Поливайте през ден по две чаши вода и веднъж в месеца подхранвайте с течен тор за листно-декоративни цветя. С течение на времето канелата ще развие короната си като малко храстче, а другите две екзотични подправки ще обвият саксията с падащите си стъбла, създавайки контрастна разбухната листна маса на три нива и в три багри. Споменатите растения изглеждат прекрасно сред другите стайни цветя. Можете да ги комбинирате с фикуси, бегонии, кротон, каучуково дърво, юка, драцена, китайска роза и влечащи цветя. Много цветари предпочитат да оформят специализирани тематични кътове. Колкото до ‘реколтата’, пълното щастие е недостижимо.

Всички описани растения могат да се видят в Ботаническата градина към БАН в София