Градината е жив организъм, в който всеки ден се случва нещо ново. Изпълнено със зеленина и цвят, дворното пространство е своеобразна изложба на открито. Едно цвете прецъфтява, друго тепърва отваря срамежливите си цветове, а трето през цялата година стои мълчаливо и гордо. Едва ли има художник, който може да успее само с копане и поливане да създаде великолепните картини, които ни поднася пролетта.

Безразборно засадените цветя и храсти създават хаос и напрежение. За да подредим градината изящно, трябва да използваме растения с различни височини, багри и време на цъфтеж. Така динамичното преливане на отделните обеми и нюанси ще ракзрие истинската сила и майсторство на природата. За да изградим фина дизайнерска линия на багровото разнообразие, трябва да се откажем от стандартните си разбирания за градината като ‘просто зелено място’. Градината е празник, градината е въплъщение на душевното ни състояние, тя е повод за гордост, но и място за уединение. Чрез осъзнаването на градината можем да постигнем осмисляне и на живота си. Затова трябва да въплътим глобална идея.

Подредба
Една от най-лесните за изпълнение идеи е концепцията за развитието на живота. Началото на градината е нейният вход. От там се заражда животът. Растенията трябва да са с незабележими детайли, зелени и с бледи оттенъци. С навлизането в градината започва да се появява белият цвят – символ на чистота и невинност. Впоследствие багрите и обемите се развиват постепенно в жълто и оранжево (растеж и опознаване), за да достигнат кулминацията си в огненочервени облаци от цвят (сила и могъщество). Тук и формите трябва да са най-пищни. С оттегляне от градината топлината на багрите отслабва и синьото (мъдрост) измества аленото.

Ако се търси тайнственост, градината се развива по друга логика – началото е най-китно и могъщо (ежедневието), а с навлизане в дебрите на зеленината (познанието) цветовете стават по-постни, за да достигнат почти вечнозелен застой (умора) и тогава през клоните прозира чистата истина (просветление), изразена чрез ниски и отрупани с цвят бели цветя.

Растенията могат да се подредят и по произход – тези в източната част на двора да са японски и китайски, в северния край да са пришълците от север, в южния – характерните за австралия, южна америка и африка цветя и храсти, в западната част – внесените от европейските страни растения, а по терасите и балконите на къщата да разположите екзотите от екваториалните области.

Идеята за годишните времена също не е за изхвърляне. Подбираме цветя и храсти, които с първите пролетни лъчи зацъфтяват последователно в бяло и бледорозово. Във вихъра на пролетта тези багри отстъпват място на жълтото и оранжевото, за да стигнем до горещите месеци, в които червеното напълно владее градината. С настъпване на есента лилавите и сините цветове стават все повече, за да завършим сезона с бледозелено и охра.

Каквато и дълбока мисъл да вложим в разпределението на растенията, трябва да се водим се от багровия принцип:
Всички растения с еднаква багра на цветовете се групират заедно. Всяко от тях цъфти в различно време на годината, за да поддържа пейзажа жив.

Багри
Повечето цветя и храсти цъфтят в бяло, розово, червено, жълто и оранжево. Малко видове разтварят сини, лилави и пурпурни цветове. Бледозелените направо са рядкост. Именно в такава пропорция трябва да присъстват и багрите в нашата градина.
Сред най-популярните градински растения се срещат сортове със следните багри:
Розово: божур, лупина, лале, импасианс, роза, камбанки, флокс, рододендрон, хортензия, спирея, здравец, вайгела, повет;
Червено: божур, лале, далия, роза, мак, вербена;
Оранжево: тагетес, невен, гацания, латинка, хемерокалис, текома;
Жълто: ешолция, рудбекия, перуника, лале;
Лилаво: космос, циния, далия, петуния, люляк, глициния;
Синьо: агератум, перуника, хортензия, повет;
Бяло: крем, лале, иберис, флокс, остеоспермум, екзохорда, люляк, хортензия;

След като се запознаем подробно с багрите и периода на цъфтеж на всяко едно растение в градината, добре е да си направим подробна таблица. Отбелязваме всеки месец от годината и нанасяме къде какво цъфти. Трябва да организираме растителността така, че във всеки един момент на двора да има нещо цъфтящо в три различни височини и в поне три нюанса. Представяме си отделните групи растения в градината като клавиши на пиано – за да усетим вълшебната музика, клавишите трябва да се редуват хармонично. Някои ще се повтарят по-често, други ще бъдат активни през целия сезон, а отделни акценти ще звучат само за кратко, но в най-силните времена.

Съвети
Много цветя променят височината си по време на цъфтеж. Разполагайте ги така, че да не си пречат едно на друго.
Избягвайте да използвате цветя с пъстри цветове (микс): калдъръмче, кученца, петунии, астри.
В никакъв случай не подреждайте градината на принципа ‘едно жълто, едно червено’ – освен ако идеята ви не е да създадете панаир.
Багрите на цветята и храстите не бива да се подбират както багрите на облеклото – живите цветове в каквито и да е багри винаги стоят добре един до друг.
Винаги слагайте едно по-малко, вместо едно в повече.
В двора нищо не е завинаги – ако забележим грешка в подредбата, можем да я поправим като пресадим или заменим отделни растения.