| Ginkgo biloba |
| Ивайло Гогов |
| |
| Макар по-голямата част от човечеството да познава известното лекарство,
малцина знаят, че Ginkgo biloba е едро и красиво декоративно дърво. Този
впечатляващ растителен вид е разпервал своите клони още по времето на динозаврите.
Днес се смята, че гинко е най-старото дървесно растение на земята, с история
от 150 милиона години, през които всъщност то почти не се е променило. |
 |
Короната на гинко е конусовидна, с ярко изразено централно стъбло
и десетина главни разклонения. На височина дървото достига 30 метра, при
дебелина на стъблото около 60 см. Кората е напукана на надлъжни ивици,
светлокафява до сива. Клоните на древното дърво растат дълги и прави,
дълги до 4 метра. По клоните обилно се образуват къси и дебели странични
разклонения. На върха на всяка скъсена клонка се появяват по десетина
листа на кичурче. Именно листата са най-забележителни в екзотичното растение.
По форма наподобяват сърце или ветрило с многобройни успоредни жилчици,
излизащи от листната дръжка. Има декоративни сортове с дълбоко врязани
листа, надиплени като дантели.
Листата на гинко са изключително популярен декоративен орнамент в източното
изкуство. Стилизирани, те присъстват в традиционната живопис, в дърворезбата
и миниатюрите, в семейните и родови гербове и печати; в по-съвременен
план десетки търговски компании ползват символа му в логата и дизайна
на продуктите си. В Китай листата на гинко са символ на дълголетие, здраве,
бистър ум и проницателност.
|
 |
| В листата са открити много ценни за медицината съставки. Част от тях повишават
циркулацията на кръвта, тонизират мозъчната дейност и освежават паметта,
намаляват чувството за отпадналост и летаргия. Специфичните алкалоиди, които
не са открити в никое друго растение, лекуват алергии, слухови, дихателни
и зрителни проблеми. През есента листата придобиват яркожълт до златист
цвят. Цялото растение пожълтява за няколко дни и в продължение на три-четири
седмици короната му грее като слънце. |
| По размножаване гинко напомня иглолистните дървета: не формира цветове,
тичинки и венчелистчета. Мъжките и женски генеративни органи растат на отделни
дървета – и затова те се наричат мъжки или женски (както при тополите и
върбите). Семена образуват само женските екземпляри. Семената напомнят на
джанки със сочната си жълта или виолетова обвивка. При смачкване издават
характерна неприятна миризма. Любопитен е фактът, че гинковите семена започват
да се развиват едва на шестата седмица след опрашването. |
| Ако съберете семената веднага след като опадат от дървото и ги засадите
в почва, те поникват и дават начало на нови растения. Младите дръвчета са
жизнени, но в първите няколко години приличат на пръчка, почти не се разклоняват.
Гинко расте сравнително бавно – по трийсетина сантиметра на година. Има
години, в които изобщо не се появяват нови клончета, но това не бива да
ви безпокои. На следващата година обикновено леторастите достигат почти
метър. Тази любопитна странност все още няма научно обяснение. |
| Въпреки, че присъства във всеки голям град по света, гинко се среща в
диво състояние само в две малки области в Китай. Първите пренесени в Европа
екземпляри са засадени през 1758 година в Англия, в Кю Гардънс, където растат
и до днес. Най-старите дървета в Китай имат възраст около 3000 години. Гинко
е непретенциозно растение и може да се отглежда в цяла България като дворно
и парково дърво. Понася и дори предпочита известно количество варовик в
почвата. Грижи като поливане, торене, окопаване и резитби могат да се полагат
едва след като сме се погрижили за всички други растения в градината. Преселникът
от Китай все някак е свикнал да оцелява и без човешка намеса през дългата
си история. |
| Странностите на гинко като че ли нямат край. Дървото не се напада от бактериални
и гъбични инфекции, насекоми или болести. Счита се, че за 150 милиона години
еволюция растението е развило изключителен, несравним с качествата на никое
друго растение имунитет. Фактът, че е преживяло катаклизмите, погубили динозаврите,
говори достатъчно за уникалната му издръжливост. И до днес в Хирошима расте
прочутото гинко, оцеляло след атомната експлозия. Намиращият се непосредствена
близост храм е бил сринат до основи, но след войната е съграден наново и
пред живото дърво, символ на надеждата, е поставен известният надпис: “Никога
вече Хирошима”. |
| Кой не би искал да има такова дърво в градината си? То е екзотично, но
и съвсем семпло; красиво, без да блести с нищо помпозно; жизнено и при все
това – невзискателно; популярно, но рядко отглеждано; загадъчно, а всъщност
най-обикновено и добре познато. |
 |
| Гинко е гордост за всеки двор. Декоративният му ефект не се изчерпва с
красотата на листата и ефектната им есенна премяна. Високата и тясна корона,
оригиналното разклоняване и стройното централно стъбло правят дървото лесно
забележимо сред зеленината на градината. Гинко е прекрасно растение както
за групи с участие на широколистни и иглолистни дървета, така и за елегантни
единични акценти. Подходящо е за просторни дворове и за градини с парков
характер. |
Гинко се продава под формата на фиданки в градинските центрове на цена
от 30 до 60 лв. в зависимост от сорта. Ако обаче сте вникнали в същността
на праисторическото дърво, ще поемете предизвикателството да го отгледате
от семе. В средата на септември си направете разходка в някой голям парк,
открийте гинко сред другите дървета и съберете семена. Семената трябва да
се измият от сочната обвивка и да се оставят за две денонощия мокри в найлонов
плик. След това засадете семето направо в градината и го забравете до следващата
пролет. В средата на май малко нежно стръкче ще се покаже над почвата. Отглеждайте
го там пет години, след което пресадете младото дърво на мястото, където
ще расте в следващите няколкостотин години.
А как ще разпознаете гинко в парка? По листата, разбира се. |
Поезия
Ботанически погледнато, не е установено дали гинковият лист представлява
две отделни части, които се срастват в процеса на еволюция, или пък това
е един лист, който бавно се разделя на две. Великият поет Гьоте, който двайсет
години от живота си е бил главен градинар на парка Ваймар, пише на една
от своите възлюбени: “Скъпа моя, нашата връзка е като лист от гинко – не
е лесно да разберем дали това са две половини, които постепенно се събират
или е едно цяло, което с течение на годините трайно се разделя на две...” |
|