Озеленяване проектиране изграждане: Билкова градина с Двор и балкон

В последните години европейските декоративни градини стават все по-природосъобразни и естествени. Времето на строго подрязаните геометризирани живи плетове, ювелирно изработените мраморни фонтани и идеално подредени цветни фигури сякаш потъва в забрава. Появи се дори нов жанр в ландшафтната архитектура - "Диви градини", който пропагандира отглеждането на местни видове цветя, храсти и треви, без да се добавя никаква допълнителна растителност. При минимална човешка намеса и задълбочено разбиране на взаимоотношенията между растенията, може да се постигнат завидни резултати в превръщането на двора в натурален оазис. Дивите градини са по-устойчиви като екосистема, по-уравновесени като присъствие на зеленина и цвят, чисти са от пестициди и торове, а освен това са полезни, защото голяма част от дивите растения са лечебни. България е страна, богата на билки, а повечето от тях са изключително красиви и могат смело да заместят хибридните сезонни и многогодишни цветя. Отглеждането им е лесно, а неподправената красота на дивите растения ще ви изпълва с енергия и настроение.

Здравецът (Geranium macrorhyzum) е едно от най-българските растения. Няма народен обичай, в който да не се използват листата му като символ на здраве, дълголетие, успех, плодородие, красота, сила и любов. Дребното храстче расте по сенчести храсталаци и гори из предпланините в цялата страна. Има месест корен и кафяво стъбло с гъсто разположени, силно ароматни листа. Цъфти в розово цяло лято - от юни до август. Не изисква никакви грижи при отглеждането, а размножаването става чрез отчупване на разклоненията и засаждане направо в почвата. Приложението на здравеца като билка е разнообразно - листата и коренищата му съдържат много полезни вещества, които действат кръвоспиращо, противовъзпалително и стягащо.

Блатнякът (Caltha palustris) не се споменава като лечебно растение, но едрите му яркожълти цветове могат да размекнат и най-консервативния градинар. Расте по влажни почви покрай реки и поточета в планините, като формира гъсти ниски петна от лъскави тъмнозелени листа. Цъфти през май в продължение на две-три седмици. Силно сенкоиздръжлив вид, подходящ за засаждане под сянката на големи дървета и едри храсти на по-влажни места в двора. Достатъчно е да се засеят няколко семена и след две години вече ще имате красива туфичка с диаметър 30 см. Не изкопавайте цели растения от гората, защото блатнякът е включен в Червената книга на България като рядък и застрашен вид.

Теменугата (Viola tricolor) е нежно полско цвете, което се среща навсякъде из България. Листата щ са тъмнозелени, разположени ниско по стъблото. Цветовете се извисяват на тънки стъбълца и са с оригинална форма и багра. От дивите теменуги са разработени всички декоративни сортове, които се използват като сезонни цветя. По време на цъфтеж (от май до август) теменугата е привлекателно растение, което с виолетовите си цветчета украсява градината по неповторим начин. Расте с охота на всякакви почви, при това - без да изисква допълнително поливане. Обича както прякото слънце, така и шарената сянка. Самозасява се от семена. Надземните части на теменугата са богати на лечебни вещества и списъкът с приложенията й като билка е внушителен.

Малината (Rubus idaeus) присъства в българския двор преди всичко като стопанско растение, но не бива да се подценяват и декоративните щ качества. В диво състояние формира обширни храсталаци. Стъблата щ са тънки и прави, рядко облистени с грапави листа. Цветовете се появяват в края на май и се задържат кратко - до две седмици. Едрите бели венчелистчета привличат окото, а цветът е богат на нектар, затова малината е ценно медоносно растение. Малините дават обилно коренови издънки, което позволява лесното им размножаване чрез разделяне. Не се нуждае от специални грижи при растежа, но есенните резитби подсилват цъфтежа и плододаването. Сочните плодове са богати на витамини и микроелементи, а приложението на листата като лекарствено средство е изключително многообразно.

Невен (Calendula officinalis) е популярно малко цвете, използвано за сезонна украса на градината и балкона. Едногодишното растение развива ниско стъбло с няколко продълговати листа, на върха на което се образува едра кошничка, оцветена в нюансите на оранжевото. Невенът обича прякото слънце, топлината и редовното поливане. Чувствителен е на засушаване, но почвата не бива да е глинеста и да задържа излишна влага. Цъфти цяло лято и дава обилно семена, от които на следващата година можете да засеете невена наново. Използването на отвара от съцветията му помага за зарастване на открити рани, балансиране на кръвното налягане и успокояване на нервите. Декоративните сортове невен са едни от най-популярните летни цветя.

Еньовчето (Galium vernum) е не само популярна билка, но е символ на самото билкарство. Сезонът на събиране на билки започва на Еньовден, а малкото диво цвете именно тогава е в най-голямата си красота. Листенцата му са разположени в прешлени, като при различните видове те са от 4 до 9. Цветовете се появяват в основата на всеки листен прешлен, не се задържат дълго и не блестят с особена прелест. За сметка на това оригиналната структура на растението е преимущество при използването му в цветни фигури, смесени бордюри и групи от многогодишни цветя. Еньовчето не е капризно, среща се из цялата страна по храсталаци, поляни и открити места. Обича светлината, редовното поливане и рохкавите почви. Отвара от листата му действа антимикробно, прочистващо, успокояващо и противовъзпалително.

Иглика (Primula officinalis) можете да видите в ранна пролет по всички горски поляни в страната. Листата щ са грапави, разположени приземно в гъста розетка. През март от средата на розетката се източва тънко цветоносно стъбло, на върха на което се образуват няколко яркожълти цвята. Като едно от най-рано цъфтящите цветя, игликата се цени в дворните градини и декоративните щ видове и хибриди се използват за пролетна украса редом с луковичните цветя. След прецъфтяване игликата не се забелязва сред другите цветя, но в ранна пролет е незаменима. Не проявява претенции към почвената хранителност, стига да има достатъчно влага. Предпочита шарена сянка. Размножава се от семена, с които се самозасява и разпространява сравнително бързо. Запарка от цетовете щ помага при главоболие, безсъние, епилепсия, нервни разтройства.

Чемерика (Veratrum lobelianum) се среща по влажните ливади в планините в цяла България. Оригиналната щ структура не може да ви обърка - само чемериката има такива едри, надлъжно жилкувани и прегънати като хармоника листа, разположени спираловидно по високото над метър стъбло. Цветовете се появяват през лятото в изправени съцветия с жълтозелена багра. Едрото растение може да намери място в групите от многогодишни цветя покрай езерце или поточе в двора. Предпочита влажни и богати почви, а към светлината е безразлична. Най-добрият начин да се сдобиете с чемерика е да съберете семената щ през септември и напролет да ги засеете направо в градината. Коренището щ съдържа алкалоиди, някои от които - силно отровни. Поради това приложението му като лечебно средство трябва да се назначава от лекар.

Жълтият кантарион (Hypericum pefroratum) е една от най-популярните ни билки. Богатото съдържание на полезни и лечебни вещества в листата му го е превърнало в едно от най-масово събираните лекарствени растения. Расте из цялата страна на слънчеви поляни, където формира просторни съобщества. Среща се на сухи почви, което позволява да се отглежда в градината без специални грижи. Високите му над 60 см стъбла са разклонени като гъсто храстче, а дребните му листенца създават дантелена зеленина по клонките. Красотата на жълтия кантарион е в многобройните му едри жълти цветове, покриващи целия обем на растението от юни до август. Образува много семена, от които може да го засеете в двора. Не го вадете с коренището, тъй като е защитен вид.

Слез (Malva silvestris) ще видите навсякъде из градовете и селата, покрай шосета и дори по бунищата. Слезът е от групата на пионерните видове, които първи завземат всяка нова територия. Няма никакви предпочитания към условията, в които расте - на каквато и почва да го засадите, ще расте добре, независимо от светлината и поливането. Короната на това цвете е разперена, рехава, съставена от рядко разклонено стъбло и овални листа. Цъфтежът започва през юни и продължава до септември. Цветовете са изключително красиви, с едри лилави венчелистчета, раирани с по-тъмни ивици. Именно те се използват като лечебно средство при кашлица, задух, възпаления на отделителната система и сливиците. Растението е медоносно. Образува обилно семена, които понякога покълнват още същата година. Използвайте го в групите от многогодишни цветя или в ивици с други едри цветя покрай огради и настилки.

Смрадликата (Cotinus coggyrgria) е добре познат на градинарите едър храст. Короната щ е гъста, изградена от обилно облистени с лъскави овални листа красиви разклонения. Растението е склонно да расте на сухи припечни места и затова масово се използва като крайпътен декоративен храст. През есента смрадликата е впечатляваща с обагрянето си ± от яркожълто до сигнално оранжево. Най-красива е след прецъфтяване - тогава огромните щ съплодия, напомнящи разбухнати облаци, покриват целия щ обем. При различните сортове баграта на нишковидните пухове може да варира от белезникава до пурпурна. В градинските центрове се предлагат и форми с пурпурни листа. Отвара от листата щ действа затягащо и антисептично.

Бялата акация (Robinia pseudoacacia) е американски вид, който се използва у нас като декоративно дърво покрай пътища и жп-линии. Формира ажурна, чадъровидна, живописно разклонена корона. По време на цъфтеж (май - юни) акацията се покрива с едри бели гроздовидни съцветия, които изпускат силен аромат, особено нощем. Събраните и изсушени цветове се използват за приготвяне на чай, който помага при стомашни възпаления, гастрит, язва, киселини. Акацията е лесна за отглеждане - расте на сухи, бедни и каменисти почви, като дори ги обогатява на азот. Обича слънцето и е безразлична към поливането. Засадете я в ъгъла на двора или в група с иглолистни дървета. Млади фиданки се отглеждат в горските разсадници, а можете да си изкопаете коренови издънки и да ги насадите в двора.

Подреждане на билките в градината

Отглеждането на билки като декоративни растения съдържа в себе си голяма доза чар и предизвикателство. Така всъщност е започнала съществуването си декоративната градина като явление - популярната дума "букет" всъщност означава "стиска билки". Преди десетки хиляди години нашите далечни прадеди са започнали да култивират полезни растения пред пещерите, в които са живели. Използвали са ги при ритуалите си и като лекарства(!), като с течение на вековете са започнали да отделят все по-голямо внимание на красотата и декоративните им достойнства.
След като съвременният свят е наситен с технологии, които могат да произведат буквално всичко, у човек съвсем естествено се заражда желание за връщане към природата и натуралната чистота и простота.
Билките могат да се засаждат в зависимост от размера си. По-едрите и многогодишните растения (слез, чемерика, жълт кантарион) следва да формират общи групи на по-едри петна с участие на повече видове и по-малко екземпляри от всеки вид. По-дребните билки (теменуга, иглика, еньовче, невен) могат да се садят на малки петна с повече растения от по-малко видове. Смесените бордюри също са добро решение за разполагане на нискорастящите билки покрай алеи и подпорни стени. Интересна за наблюдение е смесена група от различни по големина билки, като по-високите се разполагат в средата, а по-ниските - по периферията. В скалните кътове също може да търси ефект с разполагане на лечебни растения редом с декоративните. Чрез редуване на цъфтежа различните билки ще поддържат градината винаги красива и очарователна. Дребните диви цветя могат да се комбинират с храсти и дървета, като изграждат цялостната композиция на двора.
Здравецът е универсално по приложението си растение, което може да се използва покрай водоеми, в скални кътове, в композиции от почвопокривни храсти, в групи с цъфтящи храсти и по периферията на масиви от храсти. Той е идеално храстче за зацветяване на кашпи, големи саксии и балконски сандъчета. Малините могат да изградят красив жив плет, който ще ви радва с бели цветове и обилна реколта. Къса ивица от малини може да служи и за "гръб" на цветна група или композиция от камък и сукуленти. Смрадликата може да се ползва като едър цъфтящ храст, декоративен през всички сезони. Чрез резитби можете да я оформите като растение със сбита или разперена корона, което позволява да я използвате в различни комбинации с други цъфтящи и вечнозелени храсти. Бялата акация е едро дърво, затова употребата му е по-ограничена. Засадете я като ефектен солитер или я приютете покрай беседката. Дава хубава шарена сянка, което е приятно през летните дни.
Високата приспособимост на тези диви цветя и толерантността им към факторите на средата ви позволяват да ги отглеждате без да полагате особени грижи. Наистина, те няма да ви радват с едри кичести цветове или изпъстрени в невиждани багри листа, но с неподправената си естествена красота ще придават на двора очарование, непостижимо със средствата на хибридните растения. Още повече, от лечебните растения има двояка полза - освен естетиката, те предлагат полезни вещества, които са използвани от хилядолетия (дълго преди да се появят антибиотиците) за лечение на различни болести. Можете да добиете собствена реколта, а чрез познаване свойствата на всеки отделен вид, градината ви може да се превърне в една природна лечебница.