Озеленяване проектиране изграждане: Хербарии с Двор и балкон

Есента е изключително богат на багри сезон. С намаляването на деня слънцето започва да се накланя все по ниско над хоризонта. Но под последните му топли лъчи зеленият доскоро склонове бавно се превръщат в разбухнати облаци в жълто, оранжево, алено, кафяво и пурпурно. Червеният американски дъб, дивата лоза, смрадликата и крушата посипват короните си с най-ярките петна, сякаш съхранили в себе си топлината на лятото и веселието на есента. До тях изведнъж пламват листата на явора, брезата и бука в огнено жълто, а люлякът и брястът срамежливо избледняват до резедаво. Природата се готви за зимен сън и сякаш напук на логиката на живота, ни дарява с цялата си красота и живопис.

Естествено, за няколко седмици цялата щедрост на есента ще изчезне. Пламъците от багри ще се стопят и на тяхно място ще останат само голите клони на дърветата и храстите, поприкрити от мълчаливите борове и островърхите смърчове и ели. Има само един начин да запазим дълго неповторимата изящност на есенната палитра: хербарият. Целта на хербария е не само да съхрани застиналата топлина на листата. Като използваме художествени принципи, можем да творим истински картини, които са оригинални, уникални и своеобразни актове на преклонение пред величието на природата.

Събиране на листа
Събирането на материал за хербарии е приятно и развлекателно занимание. Използвайте хубав и слънчев ден, за да се разходите в планината. Направете си прекрасен излет, но вместо да се прибирате с букет цветя, съберете ярко обагрени листа. Взимайте листата направо от клонките – тези, които са опадали, не стават. Избирайте не само жълти, червени и оранжеви, но също така и зелени листа, за да имате повече тонове в хербария. Не взимайте листа с петна или с поражения от насекоми. След като откъснете листата, ги прибирайте в хартиен плик, без да ги подреждате. Перестите листа (като на акацията например) се разпадат лесно на отделните си листчета, затова специално тях можете да поставяте между страниците на книга веднага след откъсване.

От кои видове?
Трудно е да се каже точно какви са нюансите в листата на отделните видове. Докато букът варира между яркожълто и меко кафяво, дивата круша обладава всички багри – от тъмнозелено през оранжево до алено. Полският ясен си слага премяна в класическо бордо, а листата на дюлята обикновено остават зелени докрай. За предпочитане е в хербария да присъстват както прости по форма листа (бряст, габър, вишна, бук, дрян), така и по-сложни (ясен, акация, шмак, дива лоза, къпина). Своеобразните листа на дъбовете и кленовете са задължителни като акцент в композицията. Избягвайте прекалено дребните листенца (кисел трън, спирея), както и прекалено едрите (каталпа, явор).

Съхраняване
Веднага след като се приберете вкъщи, извадете всички листа и ги разстелете върху вестник за няколко часа – в тях все още има много влага. В продължение на няколко седмици ще трябва да я извлечете, така че листата да останат абсолютно сухи. Класическият начин за просушаване на листата е да се поставят между хартия. Използвайте мека и тънка хартия – вестник или салфетки. Подредете внимателно листата между пластовете хартия, така че да не се прегъват или застъпват едно с друго. След това затиснете отгоре с тежка книга. Заредете се с търпение. За да избегнете загниване на красивите есенни листа, трябва да сменяте хартията, в която съхнат, през ден (а за по-меките и месести листа – всеки ден). При всяка смяна проверявайте дали са се появили петна по повърхността им – защото това е сигурен знак, че не ги съхранявате на сухо и проветриво място.
Много по-бърз и елегантен начин да изсушите листата, е да ги изгладите с ютия през вестник. Не само че става по-бързо, но и багрите се запазват по свежи. Но този метод е приложим само за по-сухи и кожести листа (дъб, бук, клен, смрадлика).

Комбиниране
Както във всяка художествена дейност, композицията на просушените есенни листа отнема най-малко време, но изисква най-много концентрация и съсредоточаване. Доверете се на художествения си усет. Подреждайте асиметрични съчетания, като редувате по-интензивни багри с по-неутрални. Използвайте за една картина пет или седем вида листа. От тях три вида трябва да са с по-големи и интересни листни петури, а останалите следва да служат по-скоро като фон. Всички листа трябва да се застъпват отгоре надолу, като не се виждат никакви дръжки. Задължително в хербария има и зелени листа, които обогатяват колорита. Но като цяло водещият тон трябва да е жълтият. Червените листа могат да присъстват като няколко обединени петна, без да тежат в общата композиция.
Не подреждайте листата в редици, гирлянди и красиви кръгове! Избягвайте симетрията. Понякога е по-добре да ги нахвърляте случайно, отколкото да ги редите неестествено. За кабинети и офиси пък е подходящо подреждането на единични листа в отделни рамки или по няколко листа в рамка в ботаничен стил – това придава изисканост и известна научна обстановка.

Хартия, рамка
Хартията, която ще служи за фон на хербария, може да бъде тъмна (черна, синя или зелена) или пастелна (сива, светлосиня или резедава). Целта на тази хартия е само да подчертае красотата на есенните листа, а не да им я отнема. Използвайте гладка или леко релефна хартия (картон), която ще запълва рамката без да се използва паспарту. Самата рамка трябва да е семпла, в лек топъл нюанс, който да кореспондира на композицията. Не правете ‘малки кокетни’ рамчици с ‘малки кокетни’ хербарии в тях. Нормалният размер на един хербарии трябва да варира от 30/40 до 40/60 см.

Къде вкъщи?
Хербарият е красива и живописна картина. Където и да го срещнем, непременно ще се загледаме и възхитим на есенната щедрост. Но все така в него има нещо диво, природно и пасторално, което налага ограничения къде можем да го поставим. Хербариите са подходящи за домове, вили и хижи. Поставят се предимно в коридори, кухни и трапезарии. Не стоят много добре хербарии в луксозни холове или в изискани спални. Не бива да се прекалява с броя на картините – три са напълно достатъчни за цял един дом. Не ги подреждайте една до друга, защото така се губи красотата им. Сложете ги така, че да не се виждат едновременно.

Есента си отива. Пъстрите й килими от листа напомнят на сцена след пищен концерт. Насладете се на този концерт и приютете част от великолепието му в своя дом. Застиналата топлина на слънцето ще изпълва дома ви с уют и красота.