Полагането на живи клонки е вдъхновено от природата - в диво състояние много растения се размножават, когато клонките им допрат влажната повърхност на почвата. В парка Евксиноград има невероятен чинар (платан), чиито клони са се навели до земята под тежестта си и там, където са в съприкосновение с почвата, са израснали няколко нови дървета. Полагането се извършва обикновено напролет, в началото на сезона, когато няколко клонки се огъват така, че да опират в почвената повърхност. Лесно можете да прикрепите клонка към почвата с помощта на скоби, които да я държат в това положение през целия сезон. Почвата около полегналата клонка трябва да се поддържа винаги леко влажна (но не и мокра), за да се улесни образуването на корени. Вкореняването става бавно и до есента вече имате цяла коренова брада, с помощта на която клончето черпи влага и хранителни вещества направо от почвата - можете да го отрежете от майчиното растение и то да има време да укрепне до първите снегове. Добре е първата зима да се предпазва от студа, като се засипе със суха шума или мулч. Този процес на вкореняване протича естествено при много почвопокривни храсти и не е нужно специално да ги полагате, много по-лесно е да се възползвате от странностите на природата и наесен направо да отделите вкоренените клонки. Понякога дори естественото полагане на някои видове може да се окаже недостатък за вашата градина - така почвопокривните храсти се разрастват доста бързо и ще трябва да бъдете нащрек и да ги ограничавате, за да имате подредена градина. Можете да полагате и зелени клонки в началото на лятото, като тогава ще трябва да ги отрежете от майчиното растение чак следващата есен. Чрез полагане можете да размножавате видове, които от семена или резници не можете да добиете. Полагане се прилага при ерика, магнолия, рододендрон, клокочка, глициния, смрика, хортензия, зимзелен, бръшлян, чашкодрян, както и за всички почвопокривни цветя, особено в скалните кътове.

Разделянето е класически начин за рамножаване на храсти с големи туфи, както и за цветя, които обилно образуват стъбла. Разделянето е не само начин за размножаване на растенията, но е и ефективен метод за тяхното освежаване, прочистване и подмладяване. Най-добре е да се извършва в ранна пролет преди разлистване или през еснта преди листопада. Разделянето представлява буквално разсичане на кореновата бала на няколко части. Когато закупите декоративно храстче, то обикновено е засадено в саксия и има няколко тънки стъбълца. За четири-пет години кореновата му система значително се разраства, а в същото време борят на стъблата се увеличава до 50 при някои видове. След провеждане на резитбата, можете да разделите с остър бел (или нож - в зависимост от големината на туфата) коренището на две или четири части, всяка от които ще даде начало на нов храст. Изкопайте цялото растение, извадете го от почвата и след разделянето засадете едната част от кореновата система с няколко надземни стъбла на старото място. Другите части можете да засадите в градината или в саксии, които можете да подарите на съседите, или да ги отгледате до есента и тогава да решите какво да ги правите. Разделянето дава стопроцентов резултат, защото повечето растения бързо възстановяват обема на кореновата си система и дори в първите години след това растат по-буйно от обикновено. След разделянето можете да изрежете по-старите клони до земята, за да позволите на по-младите да дадат свежа структура на новия храст. Така или иначе, след засаждането на новите туфички ще трябва да поливате по-усилено, за да могат новите корени да проникнат по-лесно в почвата и подхранването на новото растение да не е за сметка на няколко изсъхнали стъбла. Разделяне не може да се прилага при храсти с централно стъбло, както и при дървета. Разделяне се прилага за повечето цъфтящи храсти в градината, като при някои растения е най-успешният метод за размножаване: божур, хоста, хортензия, жасмин, сорбария, зимзелен, звъника, флокс, карамфил, цветя за скален кът.

Коренови резници могат да се правят от много градински растения с променлив успех. Много дворни дървета и храсти дават обилно коренови издънки, което понякога дори може да се яви като пречка за перфектния им външен вид. Липите и сливите например обикновено дават гъсти туфи от коренови издънки, но ако целта ни е да имаме дървета с красиви стъбла, трябва всяка пролет и есен да ги премахваме. Най-често просто ги режем, защото те избуяват от големите корени в основата на дървото, които не можем да премахнем с лека ръка. В много случаи обаче кореновите издънки могат да послужат за бързо и лесно размножаване на декоративни видове. При някои храсти и ниски дръвчета дори това е единственият начин за размножаване. Красивото дръвче шмак (рустифина) дава труднокълняеми семена, а резници не могат да се залагат, защото клонките са с мека сърцевина, която бързо загнива. Но за сметка на това от едно малко дръвче можем да получим до 30 коренови издънки, които дават начало на нови дръвчета. Кореновите резници с готови издънки се изкопават рано напролет, преди да е започнало сокодвижението в стъблата. Отрязват се корените, които свързват издънката с майчиното дърво, и младото дръвче се засажда самостоятелно. Друг метод за размножаване чрез коренови резници е разделянето на коренището или корена на части, като всяка от тях дава начало на ново растение. Прилага се за някои цветя с месести коренища (перуника) или за дървета и храсти чиито корени са склонни да образуват дебели корени. Традиционен метод за рамножаване на градинската юка е да извадите централния щ корен, да го нарежете на няколко парчета и да ги заровите в почвата. Ще жертвате едно голямо растение, но само за три години ще имате 5-7 нови. Кореновите издънки са рядък метод за размножаване, но при някои декоративни растения са единственият възможен или пък най-успешния и лесен начин.
Прилага се за размножаване на юка, акация, перуника, текома, целаструс, айлант, шмак.