Озеленяване проектиране изграждане: Червени плодове с Двор и балкон

След като всички листа опадат и цветовете отдавна са прецъфтели в градината настъпва покой и тишина. Есента безпощадно е взела своята дан, потапяйки двора в потаен сън до пролетта. Вечнозелените дървета мълчаливо наблюдават промените и стоически приемат ролята си на представителни растения за цялата зима. Но сред оголените клонки и бодливите иглички на боровете блещукат яркочервени светлинки. Плодовете на декоративните храсти греят в алена премяна, събрали в себе си светлината и топлината на слънчевите дни. Седмици наред те ще са единствените забележителни символи в градината: плодовете на лятото.

Сред декоративните храсти и дървета има много видове, които изобщо не образуват плодове. Има даже и неписано правило: колкото по-ярък и ефектен е цъфтежът, толкова по-невзрачни са плодовете. Обратното обаче не винаги е вярно. Когато избираме растения за градината, винаги се ръководим от впечатляващите им цветове и интересни листа. Почти никога не се интересуваме какви плодове ражда растението, което сме харесали. А се оказва, че във време, когато градината опустява и се подготвя за зимен сън, именно плодовете имат основното декоративно въздействие. Но как да изберем растителни видове, които ще радват окото и ще топлят сърцето с есенните си плодове? Запознайте се с видовете, които ви представяме, а после се отбийте в близкия градински център и проверете какви други видове с интересни плодове могат да се намерят там.

Когато засаждате такива храсти, мислете за декоративния ефект на градината през целия сезон. Не бива да струпвате всички растения с ефектни плодове на едно място. По-скоро ги групирайте на няколко по-едри петна в градината, примесени с растения, които цъфтят ефектно. Засадете котонеастер покрай групите от цъфтящи храсти – след като техният цъфтеж премине, погледът ще се спира на плодовете на ниския храст. Изградете жив плет от пираканта, но в основата й не добавяйте нищо друго – тя е вечнозелена, има хубав цъфтеж и оригинални плодове – не й трябват други растения, които да отнемат от красотата й. Ако изберете червена калина обаче, засадете я редом с форзиция, японска спирея, сибирски бял дрян и кисел трън – така ще имате интересна група през цялата година: форзицията ще цъфти март-април, после щафетата ще поемат японската спирея и киселият трън, сетне ще цъфти белият дрян, спиреята ще има повторен цъфтеж в късно лято, а с настъпване на есента киселият трън ще обагри листата си в оранжево; през зимата алените клонки на белия дрян и сочните плодове на калината ще “поддържат огъня”.

Когато композирате растенията с интересни червени плодове, интересувайте се от техните екологични изисквания. За да се радвате на обилни плодове, ще трябва да осигурите на всеки храст и дърво оптимални условия на растеж. Имайте предвид, че голяма част от червените плодове на декоративните храсти и дървета са ядливи, но преди да вкусите някой плод, задължително се поинтересувайте дали не е отровен! Ако всичко това ви се вижда прекалено сложно, консултирайте се с ландшафтен архитект.

Офиката е популярно горско дърво, погрешно и до днес наричано калина. Офиката израства ниска – до 5-6 метра, с добре разклонена корона в горната половина на стъблото. Листата й са перести, подобни на акацията, но са назъбени и по-груби. Цъфти през пролетта с мръснобели съцветия, подобни на бъзовите. Към края на лятото гроздовете от плодове обкичват цялата й корона. Плодовете са големи колкото грах, обагрени от оранжево (в топли и сухи места) до аленочервено (в по-прохладни и влажни). Дори след опадване на листата плодовете остават по клонките още няколко седмици, след което опадват почти едновременно. Офиката е подходяща за оригинален самостоятелен акцент сред зеленината, особено декоративните форми с плачеща корона.

Червеното френско грозде е по-познато като стопанско растение заради вкусовите качества на плодовете му. Наистина, червените сочни топчета съдържат коктейл от полезни хранителни вещества. Стъблата са червеникави, рехаво разклонени. Листата на червеното френско грозде са триделни, атлазено зелени, живописни. Храстът цъфти с розово-бели цветове, но има и сортове с яркочервени цветове. Плодовете не се задържат дълго по клонките, а и в повечето случаи се берат от стопаните като реколта. Червеното френско грозде може да се използва като свободнорастящ жив плет или да участва в композиции с други цъфтящи храсти. Все пак ви съветваме: дори и да го отглеждате като стопанско растение, подредете го в двора като декоративно.

Червеният бъз расте из нашите планини в сянката на високите широколистни дървета. Там пораства не повече от 2 метра, но в градински условия и повече светлина може да достигне завидните 4 метра височина. Листата му са перести, като съставните листчета са заострени. Клонките са грубо разклонени, крехки и с мека сърцевина. Цъфтежът е с бели плоски съцветия и преминава за две седмици. В късно лято едрите гроздове от червени сочни плодове обсипват короната на бъза, превръщайки го в живописно горско растение за следващите няколко месеца. Червеният бъз може да се използва за озеленяване на периферията на по-големи вилни дворове с планински характер. Не търпи подрязване и не стои добре в композиция с други цъфтящи храсти.

Шипката винаги се отбягва от озеленителите като досаден плевел. Това донякъде е истина, но както много други диви растения и тя може да бъде отглеждана като декоративен градински храст. Стъблата й са обилно покрити с бодли и рехаво облистени. Цъфти през май с едри розови цветове. Шипките почервеняват през лятото и през есента и зимата украсяват ажурната корона на едрия храст. При подходящи резитби и окопаване шипковият храст може да се отглежда в композиции с други цъфтящи храсти или да се остави като ефектен акцент в градината. В Западна Европа от десетилетие на мода са градини, в които се отглеждат само диви растения – ако сте решили да бъдете в крак с модата, първият ви избор трябва да е шипката.

Червената калина е красив едър горски храст. Можете да я познаете едва през зимата, когато всички останали храсти в гората са без листа. Расте обикновено в периферията на горските масиви, на шарена сянка. Образува рехава туфа от няколко изправени и неразклонени светлокафяви стъбла, по които рехаво се разполагат листата. Цъфтежът е незабележителен, но в късно лято гроздовете от сочни червени плодове покриват обилно стъблата. Плодчетата са дребни, полупрозрачни и сочни. През зимата изпъкват ефектно на фона на вечнозелените растения и снега. В късна зима плодовете опадват. Калината може да се използва в по-просторни дворове покрай сенчести зидове или като преден план на дървесно-храстовите групи и масиви.

Пиракантата е популярен декоративен храст. Развива гъста корона от стъбла, които са покрити с бодли. Листата са тъмнозелени и дребни и се задържат и през зимата, така че храстът в нашите условия е вечнозелен. Цветовете покриват цялата корона, обсипвайки я с бели пухкави облачета. През септември плодовете започват да се обагрят и в разгара на есента клонките са гъсто покрити с изобилие от алени топчета. Има многобройни декоративни форми: с жълти, оранжеви и яркочервени плодове. Заедно с листата плодовете презимуват и опадват чак в ранна пролет, когато започват да се появяват новите листа. Пиракантата е универсален градински храст, но най-често се употребява за подстригани живи плетове или в композиции с други вечнозелени храсти.

Котонеастерът е широко използван почвопокривен храст. Расте нисък, но за сметка на това разпростира стъблата си в голям периметър. Благодарение на бързия му растеж, вечнозеленият храст се използва и като падащо растение за озеленяване на подпорни стени и балкони, както и за укрепване на откоси. Клонките се вкореняват там, където докосват почвата. Те са облистени гъсто с дребни листенца, а по Великден белите цветове покриват цялото растение. През август плодовете вече са се оформили и обагрили в яркочервено. Задържат се цяла зима, създавайки перфектно съчетание с лъскавата листна мозайка. Котонеастерът има универсално приложение в градината като периферия на групите от храсти, като нисък жив плет и за прикриване на подпорни стени.

Европейският чашкодрян е диворастящ едър храст по нашите гори. През топлите месеци изобщо не се забелязва на фона на другите по-ефектни растения. Но щом листата започнат да капят, плодовете на чашкодряна веднага излизат на преден план. Устройството на плода е много оригинална: разпукваща се четириделна чашка, обагрена в яркооранжево, сред която се показва малкото топчесто семе, обвито в алена кожица, подобно на плодовете на дряна. Именно затова растението се казва чашкодрян. Стъблата му са зелени, с четири надлъжни ръба, по което можете да го различите от всички други растения. Европейският чашкодрян не е популярен като дворно растение, но може да се засажда по периферията на по-просторни дворове като свободнорастящ жив плет.

Рицинът не е нито храст, нито дърво, а по-скоро прилича на едро цвете. Меките му сочни стъбла израстват над два метра за няколко месеца и при първата по-остра слана през есента измръзват. Най-интересното в рицина са листата му: едри, грубо нарязани, червеникави при разлистване. Цъфтежът е слаб, обикновено на едно стъбло има едно съцветие. В късно лято се появяват плодовете, подобни на кестени: топчести и месести, покрити с бодли. Вътре в тази обвивка се намират рициновите семена, които са изключително отровни! Плодните кутийки остават по стъблото дори и след като листата опадат, но тъй като мразовете унищожават стъблото, плодовете не се задържат дълго в градината. Рицинът може да се използва в просторни дворове като едро и масивно цвете.