Озеленяване проектиране изграждане: Рибарица с Двор и балкон

Рибарица е от онези селища, превърнали се в емблема на България, както сред родните ценители, така и за чуждестранните гости. За разлика от съседни нам държави, у нас винаги към цветята и декоративните градини е имало специално отношение. Не само стопаните на китните къщи се изкушават да превърнат дворовете си в цветни изложби, но туристите винаги оценяват и предпочитат богато озеленените домове, отнасяйки в сърцата си частица от великолепието и достойнството на отгледаните с любов градини. След години всички спомени избледняват, но незнайно защо цъфналите рудбекии и мушката, зеленият здравец и отрупаните с цвят рози остават в паметта ни все така свежи и красиви и ни мамят да се връщаме отново и отново.

В сърцето на Централен Балкан, по живописната долина на река Бели Вит, е подредило китните си къщи кокетно планинско селце. Сред буйните широколистни гори по склоновете на планината и ромоленето на прохладната река, под повея на лекия ветрец поклащат цветове десетки видове цветя по дворовете на грижовни стопани. Рибарица започва активния си живот преди 40 години, когато малките махалички са обявени за национален курорт. Изграждат се хижи, хотели и почивни станции, вили и частни къщи. Благодарение на уникалния си климат, селцето се превръща в популярно курортно селище, в което целогодишно почиват хиляди туристи. С идването на демокрацията строителството се възобновява с бързи темпове и днес Рибарица е едно от най-дългите села в България със своите 12 километра. Поради спецификата на релефа къщите са разположени в два реда около основния асфалтов път - дори едно преминаване с автомобил през селото ви показва цялата му красота, без да се налага да обикаляте по пътеки и калдъръмени улички, както е в други селца.

Благодарение на приоритетно курортния характер на селището, на декоративните градини е обърнато особено внимание. Няма къща, чиито двор да не е богато украсен с цъфтящи храсти и множество градински и саксийни цветя. Най-много се набиват на очи огромните трендафили, обкичили обилно огради и плетове. С безбройните си цветове в бяло, розово и червено, те създават жив гирлянд, който неизменно ви следва от единия до другия край на Рибарица. Тайната в отглеждането му се крие в благоприятните условия - рохкава почва, висока въздушна влажност, мека зима и топло лято. В такъв климат могат да се отглеждат десетки видове цветя - и рибарчани не пропускат възможността да подредят по прозорците и первазите си богато нацъфтели бегония, мушкато, сакъзче, петуния, циганче, обички, кавалер и дама - фасадите на къщите са превърнати в истински цветни изложби. В градините греят хортензии, рудбекии, флокси, пламъчета, божури, маргарити, тагетес... ако решите да разглеждате цветните композиции поотделно, една седмица няма да е достатъчна да се насладите на това цветно богатство. Вечнозелени храсти и дръвчета стоят мълчаливо покрай ниско окосените морави, елегантни огради обточват просторните дворове. Навеси, беседки, перголи и пейки красят всеки двор в очакване на гости и туристи. Настилки от цепен камък, кокетни павенца и мек филц ви канят да се разходите сред зеленината. Вечерно време селцето притихва и само декоративните лампи по дворовете напомнят, че тук живеят хора.

Природата на Централен Балкан е богата и все още почти недокосната. Високо в горите край Рибарица живеят глигани, вълци и лисици, мечки, белки, катерици, сърни, десетки видове змии и птици, а в дълбоките вирове на реката се таят мренки, пъстърви и раци. По високите поляни се срещат уникални растения, билки и диви цветя, които опияняват с чуден аромат и великолепие от багри. Трудната проходимост на местността и специалният режим на територията е запазил естествените растителни съобщества неподправени и чисти. Специални информационни табла информират всеки турист кои билки са забранени за бране, какви са защитените растения и животни.

Богатата зеленина на Рибарица е превърнала курортното селце в истински празник на цветята. Някои къщи са изградени съвсем скоро и озеленяването им може да съперничи на всяка европейска градина. Строги вечнозелени растения, ценни сортове от иглолистни екзоти и кокетни декоративни форми са намерили своето място сред луксозни и грижливо поддържани дворове. Тревата е гъста и матово зелена, а автоматизирани поливни системи следят за постоянната влажност на почвата. Елегантни вносни цветя са провиснали по облицовани с мрамор фасади и обкичени с балюстради просторни балкони. В други дворове на почит са едрите многогодишни цветя - цели морета от люлеещи се едри съцветия. Сред ярките жълти, червени и сини главици почти не се вижда откъде минават настилките - дворовете тънат в пищна растителност. Можете да видите неуморната стопанка да полива с часове привечер, да преглежда всяка една цветна кошничка, говорейки на цветята като на свои деца. Има и дворове, в които дивата природа е запазена максимално - тучни поляни, обсипани с диви ливадни цветя, стари сливови дървета, елши и къпинаци. Дъх на току-що окосена трева изпълва дробовете и разтапя сърцето в мили спомени. Където и да погледне човек, вижда само едно - любов към цветята. И тази любов се предава с усмивка. Няма рецепти, няма строги правила - всеки, който обича цветята, може да създаде красив двор, може да отгледа екзотичен храст. Това, което е в сърцето, не може да се научи от енциклопедии и справочници - дори да знаем точните изисквания на всяко едно цвете, да му осигурим идеални условия, без любов няма да вирее. Оная, нашенската, неподвластна на разгадаване любов, която в Рибарица грее в цветовете на трендафилите, в златните главици на рудбекиите, в нежно полюшващите се флокси. Така го каза женицата, която попитах как се грижи за цветната си градина: "Не знам, сине, то си е любов - ти можеш ли да ми кажеш как точно обичаш? Ако си ти е в сърцето, не трябва да го знаеш - усещаш го..."