| Стъпка по стъпка |
| Ивайло Гогов |
| |
В много дворове видяхме настилки, които са правени собственоръчно,
без намеса на специалисти. И трябва да си признаем, повечето бяха хубави
и здрави. Но прави впечатление, че стъпалата все още остават неразбрани
като концепция. Няма нищо сложно – стъпалата се базират на една единствена
формула и няколко прости принципа. Останалото е въпрос на вкус. |
  |
Математика
Стъпалата служат за преодоляване на денивелации. Там, където се събират
две отделни нива в дворните настилки, обикновено се поставят стъпала. Стъпала
се слагат и там, където наклонът на алеята става прекалено труден за изкачване.
Истина е, че по стъпала се ходи по-лесно, отколкото по наклон над 15%. Именно
затова ако наклонът на терена надвишава 15 см на метър, алеята се накъсва
на по-равни участъци, разделени от стъпала. Тези стъпала се проектират така,
че всяко стълбище да се качва с един и същи крак. Отделно, в рамките на
всяко едно стълбище се използва легендарната формула L + 2H = 60 - 62 см,
където L е дължината на стъпалото, а H е неговата височина. Това означава,
че колкото по-високи са стъпалата, толкова по-къси трябва да са те. Стандартното
стъпало е високо 15 см и е дълго 30 - 32 см. Не е добре в рамките на едно
стълбище да има повече от 13 стъпала (в повечето случаи дори едва 9), като
броят им по-добре да е нечетен.
Ако усещате, че в двора трябва се сложат стъпала, повикайте специалист,
който да направи нужните измервания и да прецени на място. След като той
ви изготви проект и го трасира на терена с колчета и канап (но не по-рано),
започнете да изграждате стъпалата. |
 |
Дизайн
Стъпалата обикновено не се разполагат поединично, а се групират в стълбища.
Стълбищата следват определена графична логика – те се изграждат с ширината
на алеята, обикновено от 120 до 180 см. Стъпалата винаги се слагат там,
където се срещат две настилки, а не по средата на нищото. Теренът по кантовете
на стълбището никога не може да следва начупения силует на стъпалата. Затова
от двете страни на стъпалата се изграждат подпорни стени, които не бива
да са много високи – целта им е само да овладеят околния релеф. В зависимост
от целта можете да се спрете на вариант леко стълбище – с опростена линия
и малка ширина; или да направите масивно широко стълбище от гранитни стъпала.
Стълбището може да е право или да завива по дължината си. Извитите стъпала
трябва да се изграждат с повече прецизност. |
 |
Материали
Стъпала могат да се изграждат от бетон, камък и дърво в различни варианти.
Съобразете стила на двора с използваните материали. По-леките настилки и
стъпала са подходящи за изискани и изпипани дворове, докато по-бруталните
са допустими за по-големи, вилни и селски дворове. Стъпала от едри камъни
се правят в планински региони и просторни имения. Дървените греди пък са
чудесни стъпала за вилен природосъобразен двор. Застланите с гранитогрес
стълбища се полагат в скъпи и лъскави дворове, докато облечените в цепен
камък стъпала са универсални. В повечето дворове стъпалата обикновено се
изграждат от армиран бетон, който после се облича със същия материал, с
който са застлани настилките. |
Съвети:
Стъпалата служат за пешеходно преминаване – не забравяйте това през цялото
време.
Облицовката на стъпалата трябва да е достатъчно грапава, за да не се хлъзга,
когато е мокра.
Камъкът, който облича хоризонталната част на стъпалото, трябва да надвисва
1 - 2 см над челото му.
Същият камък трябва да има наклон 2 - 3% към долното стъпало, за да се оттича
водата.
Стъпала с височина под 10 и над 17 см не са удобни за вървене.
Не разполагайте стъпалата през два метра по едно, по-добре ги групирайте
по три или пет наведнъж.
Не слагайте стъпала, ако не се налага – мекият релеф е за предпочитане пред
начупената геометрия.
Прекалено стръмните наклони се преодоляват със стълбище, което върви на
зигзаг по терена.
Стъпалата се ситуират там, където се срещат две различни настилки, а не
по средата на алеята без никаква причина. |
|
