Авокадо
Авокадо е познато у нас повече като екзотичен плод, отколкото като декоративно растение. За мнозина авокадо е само едър, тъмнозелен, месест плод с голямо семе в средата. Малко хора знаят, че от това семе пораства красиво тропическо растение, което може да се използва за украса на дома. В условията на нашия климат авокадо може да се отглежда само като стайно цвете.
Растението авокадо (Persea americana) се числи към семейство Лаврови (Lauraceae) и по такъв начин се явява близък роднина на лавровото дърво и канеленото дърво. Среща се в диво състояние в териториите на Мексико, Централна Америка, Колумбия и Еквадор. В родината си растението има вид на дърво, което достига до 15 метра във височина, развивайки красива корона от мощни разклонения. Стъблото е право, цилиндрично, дебело до две педи, покрито със светлокафява кора. Листата са едри, сочни и твърди, дори кожести; до 25 см дълги и 10 см широки, разположени нагъсто по клоните. Повърхността на листата е лъскава, с характерен тъмнозелен цвят. При разлистване младите са дори червеникави.
Цветовете на авокадото са впечатляващи, макар и не с красотата си. Всеки цвят има и женски, и мъжки генеративни органи. В едната половина на деня цветът се отваря и тогава “активни” са само женските части – тогава цветът поема цветен прашец от другите цветове; през втората половина на деня цветът се затваря и се отваря повторно (след като е опрашен), но този път само отделя обилно прашец. По такъв начин цветът се предпазва от самоопрашване. Този уникален ритъм на цъфтеж е поредното свидетелство колко изобретателна е природата в стремежа си да стимулира кръстосаното опрашване. Понеже цветовете не траят дълго (обикновено само един ден), дървото образува множество цветове по време на цъфтежния си период – така от почти всеки цвят гарантирано се образуват плодове.
Плодовете са едри и твърди, наподобяващи круша. Берат се зелени, след което доузряват и когато омекнат, се превръщат в апетитна и полезна храна. Плодът на авокадото се използва при приготвяне на зелени салати и деликатеси. Вкусът му е тежък, маслен и изпълнен с аромат. В България се продават на щандовете с екзотични плодове, редом с ананас, кокос, манго и папая.
След като се насладите на вкусовите качества на плода, поемете предизвикателството да си отгледате тропическото растение вкъщи.
В сърцевината на плода се намира характерната едро и кръгло семе, голямо колкото топче за пинг-понг. Семето се оставя за два-три дни да се просуши, след което се засажда в почва. Добре е почвата да не го покрива изцяло, за да не загние. След две-три седмици се показва първото нежно стръкче, което расте бързо и за няколко месеца от него се развива малко растение. Отначало авокадото е неугледно – с право стъбло и няколко едри листа, но с течение на годините се превръща в разкошен стаен храст.
Авокадото обича силната светлина, но в млада възраст трябва да се предпазва от преките слънчеви лъчи. Предпочита влажна и хранителна почва, по възможност – леко кисела. Не бива да се допуска почвената повърхност да засъхва. Въздушната влажност трябва да е висока, иначе листата пожълтяват и изсъхват по периферията си. Температурата трябва да варира между 18 и 25оС, като всяко рязко колебание може да доведе до изсъхване и загиване на цялото растение. Авокадото може да се подрязва едва след като надхвърли метър височина, за да се стимулира разклоняването му. Ако се прихване от клонка, развива дребна и храстовидна корона, докато семенните растения наподобяват малки дръвчета. В домашни условия цъфти много рядко след навършване на 20-25 годишна възраст.
Когато Кортес навлиза в земите на днешно Мексико, кралят на ацтеките Монтезума II го посреща с почести и му поднася плод от авокадо. Името на плода завладява Европа с тайнственото си звучене само за няколко години. В земите на ацтеките хранителното растение се е отглеждало като култивирана култура в продължение на две хиляди години. За пръв път думата авокадо е записана в европейски документ през 1526 г., когато в писмо до испанския крал историкът Овидо описва плодовете като “много добри за ядене и изключително вкусни”. В Англия пръв споменава авокадо ученият В. Хюс, наричайки го “един от най-редките и приятни плодове на острова (Ямайка) – освежава и подсилва организма”. Моряците на търговските кораби наричали плодовете “маслото на юнгите”, описвайки най-точно вкуса на авокадото. Първата плантация с авокадо е засадена в Клифорния през 1848 г. от Хенри Далтън, а първият плод, сервиран в ресторант през 1890 г. в Ню Йорк е бил най-скъпото ястие в менюто. От 1911 г. авокадо е включено в списъка на Американската земеделска асоциация и производството му е утвърдено със закон.