| Вкусът на боговете |
| Ивайло Гогов |
| |
 |
Авокадо
Авокадо е познато у нас повече като екзотичен плод, отколкото като декоративно
растение. За мнозина авокадо е само едър, тъмнозелен, месест плод с голямо
семе в средата. Малко хора знаят, че от това семе пораства красиво тропическо
растение, което може да се използва за украса на дома. В условията на
нашия климат авокадо може да се отглежда само като стайно цвете.
Растението авокадо (Persea americana) се числи към семейство Лаврови (Lauraceae)
и по такъв начин се явява близък роднина на лавровото дърво и канеленото
дърво. Среща се в диво състояние в териториите на Мексико, Централна Америка,
Колумбия и Еквадор. В родината си растението има вид на дърво, което достига
до 15 метра във височина, развивайки красива корона от мощни разклонения.
Стъблото е право, цилиндрично, дебело до две педи, покрито със светлокафява
кора. Листата са едри, сочни и твърди, дори кожести; до 25 см дълги и
10 см широки, разположени нагъсто по клоните. Повърхността на листата
е лъскава, с характерен тъмнозелен цвят. При разлистване младите са дори
червеникави.
Цветовете на авокадото са впечатляващи, макар и не с красотата си. Всеки
цвят има и женски, и мъжки генеративни органи. В едната половина на деня
цветът се отваря и тогава “активни” са само женските части – тогава цветът
поема цветен прашец от другите цветове; през втората половина на деня
цветът се затваря и се отваря повторно (след като е опрашен), но този
път само отделя обилно прашец. По такъв начин цветът се предпазва от самоопрашване.
Този уникален ритъм на цъфтеж е поредното свидетелство колко изобретателна
е природата в стремежа си да стимулира кръстосаното опрашване. Понеже
цветовете не траят дълго (обикновено само един ден), дървото образува
множество цветове по време на цъфтежния си период – така от почти всеки
цвят гарантирано се образуват плодове.
Плодовете са едри и твърди, наподобяващи круша. Берат се зелени, след
което доузряват и когато омекнат, се превръщат в апетитна и полезна храна.
Плодът на авокадото се използва при приготвяне на зелени салати и деликатеси.
Вкусът му е тежък, маслен и изпълнен с аромат. В България се продават
на щандовете с екзотични плодове, редом с ананас, кокос, манго и папая.
След като се насладите на вкусовите качества на плода, поемете предизвикателството
да си отгледате тропическото растение вкъщи.
В сърцевината на плода се намира характерната едро и кръгло семе, голямо
колкото топче за пинг-понг. Семето се оставя за два-три дни да се просуши,
след което се засажда в почва. Добре е почвата да не го покрива изцяло,
за да не загние. След две-три седмици се показва първото нежно стръкче,
което расте бързо и за няколко месеца от него се развива малко растение.
Отначало авокадото е неугледно – с право стъбло и няколко едри листа,
но с течение на годините се превръща в разкошен стаен храст.
Авокадото обича силната светлина, но в млада възраст трябва да се предпазва
от преките слънчеви лъчи. Предпочита влажна и хранителна почва, по възможност
– леко кисела. Не бива да се допуска почвената повърхност да засъхва.
Въздушната влажност трябва да е висока, иначе листата пожълтяват и изсъхват
по периферията си. Температурата трябва да варира между 18 и 25оС, като
всяко рязко колебание може да доведе до изсъхване и загиване на цялото
растение. Авокадото може да се подрязва едва след като надхвърли метър
височина, за да се стимулира разклоняването му. Ако се прихване от клонка,
развива дребна и храстовидна корона, докато семенните растения наподобяват
малки дръвчета. В домашни условия цъфти много рядко след навършване на
20-25 годишна възраст.
Когато Кортес навлиза в земите на днешно Мексико, кралят на ацтеките Монтезума
II го посреща с почести и му поднася плод от авокадо. Името на плода завладява
Европа с тайнственото си звучене само за няколко години. В земите на ацтеките
хранителното растение се е отглеждало като култивирана култура в продължение
на две хиляди години. За пръв път думата авокадо е записана в европейски
документ през 1526 г., когато в писмо до испанския крал историкът Овидо
описва плодовете като “много добри за ядене и изключително вкусни”. В
Англия пръв споменава авокадо ученият В. Хюс, наричайки го “един от най-редките
и приятни плодове на острова (Ямайка) – освежава и подсилва организма”.
Моряците на търговските кораби наричали плодовете “маслото на юнгите”,
описвайки най-точно вкуса на авокадото. Първата плантация с авокадо е
засадена в Клифорния през 1848 г. от Хенри Далтън, а първият плод, сервиран
в ресторант през 1890 г. в Ню Йорк е бил най-скъпото ястие в менюто. От
1911 г. авокадо е включено в списъка на Американската земеделска асоциация
и производството му е утвърдено със закон. |
 |
Фурма
Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете,
в пустинните местности на Северна Африка и Библейските земи тя е била основен
източник на храна в продължение на хилядолетия. Вкусните й плодове съдържат
много витамини и ценни въглехидрати, заради което фурмите и до днес се използват
в традиционните местни ястия. В нашите условия обаче финиковата палма не
може да расте на открито, поради което я отглеждаме в дома.
Финиковата палма е мощно растение, достигащо на височина до пететажна сграда.
Както всички палми, тя не образува дървесина, а стъблото й е сочно, тревисто
и меко. Расте бавно, особено в първите години, като образува само няколко
листа. Впоследствие долните листа окапват и основите им изграждат стъблото.
В зряла възраст листата образуват красива дантелена розетка само на самия
връх на растението. Като пустинен вид, фурмата има дълги корени, които проникват
на голяма дълбочина, за да търсят влага. В домашни условия това може да
се забележи лесно – още на втората година корените на финиковата палма излизат
през дупките на дъното на саксията – те не бива да се нараняват при пресаждане.
Плодовете на пясъчната красавица са оранжеви, а след ферментация стават
тъмнокафяви. Пресните плодове са твърди, не са вкусни и не са така сладки.
Ферментацията ги превръща в добре познатите ни фурми, а едрото семе може
да покълне едва след като плодът е омекнал и покафенял.
В домашни условия
Просушете за два дни семената на фурмите и ги засадете във влажен пясък.
Не допускайте пясъкът да изсъхва, но не бъдете нетърпеливи – семената покълват
чак след осмата седмица. Първо над повърхността се показва тънко зелено
стръкче, а за няколко месеца от него се образува първият лист. За десетина
години листата стават пет-шест, постепенно се раздиплят и короната на палмата
достига метър ширина. В края на първата година пресадете малкото растение
в почва. За да имате отлични резултати, използвайте рохкава песъчлива почва
и дълбока (не толкова широка) саксия с голяма чинийка отдолу. Въпреки че
произхожда от пустините, финиковата палма няма нищо против богатите почвени
субстрати и редовното поливане. Пресаждайте веднъж на четири години, като
постепенно увеличавате дълбочината на саксиите. Двайсетгодишна палма изисква
съд с дълбочина поне 60 см и диаметър поне 40 см. И да нараните някой корен,
фурмата ще оцелее, но не ги късайте нарочно! Възможно е да се появят издънки
– отделете ги и ги засадете в друга саксия. Дори и да не се прихванат всички,
така ще стимулирате растежа на палмата.
Финиковата палма обича слънчевите лъчи. Осигурете й просторно и светло място
в дома, за да може да се радвате на красивите й листа. Сухият въздух не
я притеснява и ако листата й жълтеят, то е защото: а) е поставена на пряко
слънце зад стъкло, или б) прекалено много се полива. Избягвайте да торите
допълнително – природата е дала на фурмата способността да расте в бедни
почви, така че основния субстрат, в който сте я засадили, е напълно достатъчен.
Не чупете долните листа, за да расте във височина. Финиковата палма има
свой биологичен ритъм и няма да се подчини на вашия. В рамките на един човешки
живот може да достигне до три метра височина, а всички ваши действия по
стимулиране на растежа могат да бъдат пагубни. Ако все пак нямате търпение,
купете си отгледана палма – продават се в по-големите градински центрове
и струват бая пари.
Досега при нашите условия не е известно финикова палма да е образувала цветове
и плодове, но опитите в ботаническите градини в София, Пловдив и Слънчев
бряг продължават. В домашна среда палмата е достатъчно красива и само с
листата си, а лесното й отглеждане я прави желана гостенка във всеки дом.
Опитайте и вие, пък знае ли човек – може би вашите внуци ще берат фурми
някой ден...
Финиковата палма създава уникална средиземноморска атмосфера – в много курорти
на Италия, Франция, Испания, Турция и Гърция могат да се видят едри палми.
Улиците на Лас Вегас, както и прочутият Сънсет Булевард в Лос Анджелис са
озеленени именно с финикови палми. В България се правят опити в морските
ни курорти палмите да растат на открито, но на всеки четири години се случва
една по-мразовита зима, която може да компрометира усилията на озеленителите. |
|