| Зеленото против пъстрото |
| Ивайло Гогов |
| |
Най-оригиналното описание на пъстролистните растения чух на едно цветарско
изложение: “Ужас!” – възкликна възрастна дама при вида на едър колеус
с тъмночервени листа с бял кант. На въпроса ми защо смята така, тя отвърна:
“Все едно да комбинираш карета с райета”. Пъстролистните цветя страдат
от консервативното схващане, че листата на растението трябва да са си
зелени – не са ли зелени, значи са болни или дефектни.
Пъстролистните растения са много високо ценени от специалисти и професионалисти,
колекционери и учени – отчасти заради уникалността си, отчасти заради
по-високата си декоративна стойност. Има производители на декоративни
растения, които отглеждат само дървета, храсти и цветя с пъстри листа.
Много от пъстролистните растения са толкова необикновени, че сякаш завинаги
са сведени в категорията на колекционерските сортове – никой обикновен
любител-цветар не би искал да ги има в градината си. Комбинирането на
‘обикновени’, типични видове с пъстролистни декоративни форми, е истинско
изкуство, но и предизвикателство.
Някои градинари харесват пъстрите листа, заради оригиналния им рисунък
или възможността за целогодишен декоративен ефект дори при липса на цветове.
Дизайнерите обаче са единодушни, че основното преимущество на пъстрите
листа се изразява в свежите им разнообразни багри, които озаряват градината
и внасят светлина в нея. В ландшафтната архитектура пъстролистните растения
се използват като ефектни акценти, които привличат вниманието и служат
за своеобразни фокуси сред зеленината.
Редно е да се знае кои листа могат да се нарекат пъстри и кои са просто
ефектни. За пъстри листа говорим тогава, когато известна част от зелената
тъкан е заменена от бяла, кремава, жълта или обагрена в друг цвят. Обикновено
тези участъци са с форма на надлъжни или напречни ивици или овални петна.
Ивиците се срещат обикновено по периферията на листата (маргинално обагряне)
или по средната ос на листата (медиално обагряне), както и в комбинация
от двете. Това е най-популярната група пъстролистни растения – и най-приемлива
за любителите.
Значително по-въздържано цветарите се отнасят към листата, сякаш случайно
опръскани с драскотини, ивици и петна без определена форма. Те наистина
приличат на болни или дефектни. Но от друга страна именно растенията с
такива листа печелят награди на международните цветарски изложения. |
| |
Защо има пъстри листа?
Хлорофилът е царят на растителните пигменти. Зеленият цвят на всички растителни
части се дължи именно на обилното съдържание на хлорофил в тях. Хлорофилът
е най-пряко отговорен за прехраната на растенията, защото фотосинтезата
се провежда в негово присъствие. Освен хлорофил, в растителните тъкани се
съдържат десетки други пигменти. Всеки от тях си има преди всичко конкретно
приложение в сложните химически и физически процеси в организма на растението.
Хлорофилът е в най-голямо количество и успява да потиска видимото проявление
на другите пигменти. Понякога обаче, в ДНК на растението има спонтанни мутации,
които довеждат до намалено съдържание на хлорофил в тъканите. Така няма
какво да прикрива останалите пигменти и те стават видими. Основната причина
за появата на петна и ивици по листата с цвят, различен от зеления, е именно
този недостиг на хлорофил в определени участъци от листната тъкан. Повечето
пигменти са зелени, бели, кремави и бледожълти. Има обаче и яркожълти и
оранжеви пигменти (каротини), както и червени, виолетови и сини (антоциани).
Когато те са в достатъчно количество в листната тъкан, взимат връх над хлорофила
и въпреки неговото обилно количество, цветът на листата не е зелен. Образуването
на пигменти е в пряка зависимост от количеството светлина. Колкото по-малко
светлина достига до листата, толкова по-слабо пигментирани са те – и обратно,
със засилване на осветлението пъстрите ивици и петна стават все по-ярки.
Продължителното пряко слънчево огряване обаче може да унищожи пигментите
и да доведе до загиване на тъканите. Също както е при хората с лунички –
на слънце борят им се увеличава, но кожата става чувствителна.
Като правило, растенията със зелени листа са по-жизнени от пъстролистните
си форми и сортове. Дори цъфтежът на чисто зелените растения е по-редовен
и обилен, а плодовете им са повече, по-едри и с повече семена. Това е лесно
обяснимо с по-малкото количество хлорофил в листата. Изследванията са показали,
че насекомите и болестите нападат по-често пъстрите участъци на листата,
отколкото зелените.
Ако пъстролистните разновидности са достатъчно силни, за да оцелеят, възниква
въпросът за стабилността на декоративния сорт. Много от пъстро украсените
листа с промяна на условията появяват различна склонност към обагряне или
се връщат към типичната форма на вида. Срещат се и случаи, в които редом
с пъстрите листа се образуват и клони с чисто зелени листа. Най-сетне, при
много декоративни форми пъстролистието е преимущество на младите растения
и с течение на възрастта листата си възвръщат характерния зелен цвят.
Така или иначе, щом вече сме запленени от чара на пъстрите листа, ще трябва
да положим допълнителни усилия, за да ги поддържаме идеални, красиви и здрави.
Ще са нужни и повече познания, за да успеем да ги комбинираме успешно с
другите цветя в дома и градината.
Тъй като растенията с ярки, пъстри и контрастни листа привличат погледа
и изискват повече зрително внимание, използвайте ги умерено и като акценти.
Не пълнете двора с всевъзможни багри. По-скоро изградете общия зелен обем
от по-семпли растения, които да дадат относително равномерна зелена маса
– и едва тогава поставете тук-там по някое интересно растение с пъстри листа.
Избягвайте да ги поставяте в близост до сезонните цветя. Всички пъстролистни
растения най-добре се открояват на фона на монотонната зеленина, никога
не ги засаждайте пред нещо шарено – задният план трябва да е тъмен, еднообразен
и без никакви детайли.
Почти всички пъстролистни растения обичат обилната непряка слънчева светлина.
Голяма част от тях са толкова толерантни към светлината, че могат да растат
в на пълна сянка – което коства част от пъстротата им, разбира се. Не поставяйте
растения с пъстри листа на пряко слънце.
Стайните пъстролистни цветя най-добре виреят в стаи с южен или югоизточен
прозорец. Не ги поставяйте на перваза на прозореца, а по-скоро на около
метър навътре от него. Така ще имат оптимално количество светлина, за да
изявяват пълната красота на листата си. |
| |
Най-популлярните видове дворни храсти с пъстри листа са: вайгела,
дрян, чашкодрян, винка, керия, юка, форзиция, хортензия, калина, аукуба,
чимшир и бръшлян. Храстите са групата с най-много пъстролистни сортове.
Въпреки това традиционно зелени растения като явор, бъз, върба, рододенрдон,
джел, туя, лъжекипарис, смрика, бор и криптомерия вече се появиха по градинските
центрове. Безспорно едни от най-красивите растения с пъстри листа са декоративните
треви, особено някои сортове мискантус, каламагростис, аренатерум и карекс.
От многогодишните цветя си струва да се отбележат пъстролистните форми
на физостегия, флокс, хоста, седум, кана, пулмонария, ламиум и перуника.
Няма дом, в който са няма поне едно саксийно растение с пъстри листа –
хлорофитум, драцена, кордилине, юка, бегония, фикус, епипремнум, восъче,
бръшлян, криптантус, традесканция, ктенанте, маранта, каладиум, дифенбахия,
мушкато, аспидистра.
|
| |
| В природата спонтанните мутации се появяват постоянно. Но диви растения
с пъстри листа се срещат изключително рядко. Всички пъстролистни дървета,
храсти и цветя са размножени от човека вегетативно – семенното размножаване
при много малко видове дава резултат. Така че ако искате да имате растение
с пъстри листа, трябва да си го прихванете от клонче или да си купите от
градинския център. |
|