Озеленяване проектиране изграждане: Подредете двора с Двор и балкон

Цяло лято обикаляхме България. Бяхме във всичките й кътчета - Гоце Делчев, Доспат, Смолян, Златоград, Ивайловград, Маджарово, Елхово, Царево, Бургас, Варна, Балчик, Ямбол, Елена, Троян, Велико Търново, Ловеч, Монтана, Чипровци и още десетки градове и селца. На много места се запознахме с някои от вас, скъпи приятели. Другаде минахме транзит и инкогнито. Видяхме хубави градини и китни дворчета, красиви балкони и богато озеленени фасади. Но срещнахме и истински "шедьоври" на безвкусицата и безхаберието. Запуснати дворове, претрупани дворове, кичозни дворове, грозни (!) дворове. Нямахме търпение да се приберем и да започнем да пишем за това. Колкото и да го повтаряме, все ще има някой да не е прочел и да не е разбрал. Затова с настоящия материал ви припомняме: Подредете двора! Ще кажете - че какво толкова, две павирани алейки, няколко вечнозелени храста, хубави сезонни цветя - и хоп! - дворът готов. Да, ако четете някои други вестници и списания, може и така. Но докато сте наши читатели (и приятели), ще се опитваме да постигнете нещо повече от "хоп! - и дворът готов". Дворът е един своеобразен пъзел, който трябва да се подреди грижовно и с търпение. Както при пъзела, така и в двора, само изсипването на всички елементи на купчина не формира картина. Трябва парченце по парченце да се подреди всяко едно нещо там, където му е мястото. Всеки от вас сам знае каква картина иска да получи. Ние можем да помогнем тази картина да се изпълни по-бързо, по-лесно и с по-съвременни изразни средства, да я направим по-стилна и художествена, по-елегантна и по-изискана. Но не можем да свършим работата вместо вас. До безкрайност можем да си говорим кое цвете как се отглежда, но тези познания не са достатъчни, за да се подредят добре цветята в двора. Можем да показваме снимки и чертежи на алеи, стълбища, тераси, площадки, беседки, пейки, навеси, треяжи, огради, лампи, езерца и поточета - но без идея как се композира всичко заедно, резултатът не е впечатляващ. Ето защо на принципа "правилно - неправилно" се опитваме да ви откриваме правилата на озеленяването. Превръщането на едно пространство в градина е изобразително изкуство. Никой не може да претендира, че е виртуоз в такова специфично изкуство. И никой не се е родил научен. Но с много желание, много любов и малко помощ, всеки може да създаде шедьовър. И когато дворовете на България започнат да се превръщат в шедьоври, ще знаем, че сме си свършили работата, вие - вашата, ние - нашата, от сърце. Но стига сме приказвали, да се хващаме на работа. Алеите се обуславят от посоките на движение. Най-натоварените направления са най-широки, най-прави и с най-трайна настилка. Бордюр може да се слага по желание, но той не бива да се набива на очи. Колкото по-маловажна от гледна точка на преминаването е една алея, толкова по-тясна, елегантно крива и с по-нестандартна настилка трябва да бъде тя. В предния двор (между дворната порта и входната къщна врата) алеите обикновено са по-широки, по-тромави, по-централни, по-представителни и изработени от по-скъпи и "официални" материали. В задния двор трябва да се правят по-живописни, леки и спокойни алеи, осигуряващи спокойствие на духа и наслада за окото. Там се използват по-евтини, по-природосъобразни материали за настилките и по-малка ширина на алеите. Докато пред къщата алеята може да минава през средата на двора, в задния двор алеите се приютяват повече към растителните групи, оградата и градинската мебел, окантвайки тревната морава. Алеите никога не бива да са самоцел, а елегантно и семпло трябва да свързват всички интересни елементи на двора, нищо повече. Стъпалата се слагат само там, където ги налага теренът. Насилственото поставяне на стъпала е не само грозно, но и по-скъпо и излишно. Обратно, ако алеята се получава наклонена, по-добре сложете няколко стъпала, за да овладеете наклона. Не разполагайте по едно стъпало през два метра - по-добре формирайте едно, две или три малки стълбища от по няколко стъпала. Стъпалата винаги са нечетен брой! Дължината плюс удвоената височина на стъпалото трябва да дава 60 - 62 см. Ширината на стъпалата трябва да е същата като на алеята. Изпълняват се от същия материал, от който е изработена настилката. Не бива стъпалата да стърчат над терена - прикрийте страничните им повърхности с растителност или подпорни стени. Площадките се правят на такива места, които предполагат по-дълъг престой на хора. Разполагат се обикновено в близост до интересни архитектурни форми - чешма, кладенец, скулптура, фонтан; около градинска мебел - пейка, пергола, беседка, навес или до често посещаван кът в двора - барбекю, езерце, живописна растителна композиция. Площадките се правят с очертания в унисон с алейното решение - с геометрични или с меки форми. Добре е границата между настилката на площадката и околния терен да се обозначи дискретно с тесен бордюр на същото ниво или смесена ивица от сезонни цветя. Площадката може да се изпълни от различен спрямо алеите материал, но със сигурност настилката й трябва да е трайна и равна. Най-сетне, площадката не бива да се прави в средата на двора, а по-близо до някой от ъглите му, по-далеч от къщата. Подпорните стени имат за цел да овладеят денивелациите в дворния терен. С помощта на подпорни стени наклоненият двор се превръща в последователно разположени хоризонтални тераси. Стеничките се изпълняват от здрав материал - бетон или камък, по-рядко от дървени трупи или греди. Тъй като подпорните стени се набиват на очи, добре е да са изградени или облицовани с по-природни и натурални материали. Лъскавите, скъпи и екстравагантни облицовки правят стените по-грозни, а природосъобразните материали помагат архитектурният елемент да се слее с околния пейзаж по-лесно. Допълнително подпорните стени могат да се маскират с растителност - изправени храсти и цветя, които се засаждат в основата, или растения с влечащи стъбла, падащи от върха на стената надолу. Подпорните стени могат да са както прави, така и криви; както с постоянна височина, така и (понякога е по-удачно) с променлива по дължината им височина. Оградите служат на две основни цели: осигуряване на изолация на двора от околната среда и декоративно допълнение към красотата му. Почти винаги едната функция преобладава над другата. Опитвайте се и в най-утилитарната ограда да въплътите малко естетика. Плътните високи зидове са най-елементарната ограда - дори и да сте решили да реализирате такъв проект, разнообразете умерено лицето на зида с различни по големина и повърхност камъни или тухли. Дори бутафорни арки (които са запълнени със същия материал) достатъчно оживяват оградата. Ако използвате метални решетки, сложете тук-там по някой орнамент. Не се увличайте обаче във финтифлюшки - това започва да "тежи" и дразни. Оградата от дъски пък не бива да е вапцана в отровно зелено - запазете натуралния цвят на дървесината (или байцвайте деликатно) и лакирайте. Ако имате възможност, засадете жив плет вместо архитектурна ограда - зелената стена въздейства по-спокойно и приятно. Не е казано, че оградата трябва да е еднакво висока по цялата си дължина - разнообразявайте с арки, по-ниски участъци, ефектни "прозорци", вълнообразни очертания и стройни колони. И не използвайте ламарина, вторични суровини или платна от радиатори!

Чешмата не се прави в центъра на двора. Колкото и да е красива, тя е само добавка към цялостната композиция. Трябва да е на такова място, че да се вижда добре (ако е ефектна) или да е прикрита (ако е по-обикновена). Ако служи за поливане, трябва да е равномерно отдалечена от всички поливани растения и по възможност - в близост до къщата. Пред нея задължително трябва да има настилка, а зад нея - задължително не трябва да има. За "гръб" на чешмата могат да служат едри растения (храсти или рози), земен насип (подпорна стена) или едри камъни. Не е добре чешмата да е под дърво или залепена за сградата. Чешмата е самостоятелен архитектурен (и дори скулптурен) елемент и като такъв, трябва да е отделно стояща в композиция с пейка, площадка, беседка, цветна група или скулптура. Кладенецът трябва да е истински, а не бутафорен. Ако толкова държите на подобен архитектурен елемент, изкопайте си реален кладенец. В противен случай той се явява малко самоцелно в двора. Кладенецът безспорно е ценна дворна украса и следва да се изработи в класически възрожденски стил - от камък. Конструкцията на покривчето му трябва да е от дърво, а отгоре наредете цепен камък или турски керемиди. И не поставяйте лампи, контакти и кабели по кладенеца - оставете го да си съществува както е било преди сто години. Ако въображението ви стига само до бетон, желязо и армирано стъкло, по-добре се откажете. Кладенецът се ситуира там, където има вода, но ако все пак можете да избирате, не го цопвайте по средата на двора. Приютете го по-близо до къщата, барбекюто или оградата. Добре е кладенецът да не стои самостоятелно, колкото и да е красив - обогатете го с цветя, зеленина, малка пейка или воден ефект. Фонтанът се превърна в приоритет номер 1 за българския двор. Странно е влечението към такъв вносен архитектурен елемент и не винаги той стои добре в двора. Фонтанът е подходящ само за градини в класически европейски стил. Разполага се в най-представителните части на двора, обикновено пред къщата, в предимно геометрични композиции. Височината на водната струя трябва да съответства на мащабите на двора и алеите. Самото басейнче, в което се събира водата, може да е с кръгла, квадратна или правоъгълна форма. Когато поставяте фонтан в задната част на двора, той трябва да е с по-мека, по-ниска и по-дебела водна струя; водата трябва да се свлича живописно по асиметричен каменен ствол и да се събира в неправилно по форма езерце. Фонтаните не се боядисват с блажна боя. Могат да се покрият с хидроизолационни мазилки или фаянс. Вътре в басейнчето не се слагат гумени патета и лодчици. Водните лилии не понасят неспокойна вода, затова не измъчвайте тях и себе си в опитите да ги отглеждате. Ориенталските фонтани с безброй водни струйки, които се разпръскват във всички посоки като палмови листа, следва да се избягват. Каскадите от течаща по камъни вода в двора са едни от най-деликатните водни ефекти. Същността на цялата композиция е в подреждането на камъните. Подбирайте интересни и различни по големина и форма каменни късове. Използвайте камъни само от една скална порода. Подредете ги така, както е в природата - направете снимки на високопланински поточета и рекички и ги имитирайте. Прикрепвайте камъните с циментов разтвор, но не допускайте цимента да се вижда. Предварително трябва да знаете колко вода ще преминава по каскадата, за да не направите огромен каньон, в който ще мъждука тънка струя вода или тясно и плитко коритце, от което водата ще прелива. По-красиво е, когато ширината на каскадата се променя по течението. Линията на каскадата трябва да е живописна, лъкатушеща, но не и непрекъснат зиг-заг. Езерце в двора може да имате, само ако сте готови да се грижите за него. Ако ще правите нещо миниатюрно, по-добре се откажете. Езерцето трябва да е поне 3 м2, за да е обосновано изграждането му. Потърсете му красиво място в двора - не го слагайте в "идеалния център". Забравете за геометрията и симетрията - водната площ трябва да е със свободни "меки" очертания. Брегът може да се оканти с камъни или каменни плочи. В никакъв случай не градете стени и високи бордюри около езерцето - това само загрозява. Колкото до дълбочината, минимумът е 40 см, още повече ако искате да отглеждате водна растителност. Добре е във всички действия, свързани с изграждането на водната площ, да търсите категорична асиметрия. Засадете до брега тръстика, декоративна трева, едри цветя, ниско декоративно дърво с плачеща форма на короната. Но не обграждайте цялото езерце с еднообразна ивица от здравец. Поставете пейка наблизо - там ще можете да седите и да си почивате.

Скалната градина е специализиран кът, който може да се изгради във всеки двор, но не навсякъде стои уместно. За да имате скален кът, околната природа трябва да го предполага - в Добруджа например композицията от камък и зеленина е напълно самоцелна. Порочната практика постави скални градинки в зелените площи на всяка бензиностанция, кафене, ресторант и хотел. Изграждайте скален кът само за да допълните градинската композиция. Използвайте камъни от само една скална порода. Не смесвайте ръбести с обли речни камъни. Не използвайте камъни с различна багра. Подбирайте само скални късове с интересен силует и оригинална форма. Камъните в скалния кът трябва да са с най-различна големина - еднаквите по големина камъни се съчетават много по-трудно. Не разпределяйте камъните равномерно като кайсии върху торта - групирайте ги, "подреждайте" ги привидно безредно, но с добре организирана вътрешна хармония. Същото важи и за растенията в скалния кът - не ги засаждайте като леха с моркови - засадете няколко на група, оставете пространство и след това засадете други, пак на група, после засадете едно по-едро, после пак оставете празно. В най-високата част на скалния кът поставете най-високите и тесни камъни, а до тях - ниски растения. Търсете абсолютната симетрия. И не забравяйте: струпването на един кубик камъни не е скален кът. Трябва много време, за да подредите няколко камъка и няколко растения между тях. Градинската мебел, в лицето на преносими столове, маси, шезлонги, чадъри и люлки, напоследък широко намира място в българския двор. За да сте сигурни, че сте избрали най-подходящите за вашия двор мебели, трябва да се съобразите с цялостния стил на градината и къщата. Дървената мебел подхожда на природосъобразни дворове с цъфтящи храсти, китни цветни групи и раздвижен терен. Мебелите от естествени растителни материали - бамбук, камъш, ратан - са уместни за малки и кокетни дворчета с екзотични растения и естествен камък. Мебели, които са направени от дърво и плат, са почти универсални, стига да не са в крещящи багри. Скъпите мебели от ковано желязо могат да се поставят само в строги и скъпи геометрични градини, в които преобладават тежки настилки и вечнозелени растения. Дворове със скъпи материали (гранит, мрамор, теракота, гранитогрес), рододендрони и магнолии изискват дизайнерска мебел. Самите мебели не могат да се струпват безразборно из двора - те се изнасят за определен повод (почивка през уикенда, парти или тържествен семеен обяд) и после се прибират. Добре е да се разполагат не върху тревата, а върху площадка с трайна настилка. По възможност избягвайте пластмасата - тя е евтина, но и въздействието й е евтино. Пейката е най-универсалната външна мебел изобщо. Няма двор, парк и площад, в които да няма пейки. Когато говорим за градината, пейката може да бъде изработена само от камък, метал и дърво. Каменните пейки намират място само в аристократични дворове, пълни с вечнозелени растения и тежки скулптури. Във всички други дворове следва да се използват дървени пейки с дървена или метална конструкция. Пейките трябва да са с максимално опростен дизайн, без никакви украси и орнаменти. Поставят се на предварително замислени места в двора така, че седналите на тях хора да виждат интересни гледки. Пейките рядко се ситуират самостоятелно - по-често те се приютяват до сграда, архитектурен елемент, подпорна стена, чешма, старо дърво или интересна растителна композиция. Пейките могат да се слагат в най-отдалечената част на двора, за да осигурят повече спокойствие, могат да са сред зеленина, за да са максимално изолирани. Те са място за съзерцание и размисъл - тези състояния предполагат известно дистанциране от вихъра на реалността и центъра на непосредствените събития, затова и самите пейки трябва да са дистанцирани от централните и най-откритите части на градината. Ако ги разполагате по периферията на двора, няма да сбъркате. Беседката е място, където могат да се съберат няколко души на обща пейка, обща маса и под общ покрив в открита градинска среда. Такова събиране не означава задъжително веселие, но най-често беседката се ползва именно за весели поводи: семейно или приятелско събиране, малка почерпка, сутрешно кафе със съседите. Затова и беседката трябва да внушава жизненост и свежо настроение. Използвайте леки и светли материали, например дърво. Избягвайте бетона, желязото и ламарината. Не боядисвайте беседката с ярка блажна боя. Не я кичете с лампички, гирлянди и звънчета - освен за специални поводи. По-скоро потърсете украсен ефект с увивни цветя и храсти, с цъфтящи храсти или едри многогодишни цветя. Разположете беседката така, че да е удобно обслужването й - в близост до къщата, но едновременно с това достатъчно навътре в градината, за да се почувствате различно. Не я изграждайте в средата на двора, освен ако дворът е съвсем малко по-голям от самата беседка. Не я поставяйте в предния двор, не я залепвайте за оградата. До нея трябва да води трайна настилка, а и самата беседка трябва да е разположена върху такава. Застелете покрива с битумна мушама в тъмночервено или тъмнозелено и не поставяйте ветропоказател на върха. Перголата е предимно паркова мебел и в двора ви може да намери място само ако имате достатъчно пространство. Тя е по-строга като излъчване и съчетанието й с другите елементи на двора е по-деликатна задача. Използвайте дървен материал, с минимално участие на метални части. Изградете перголата в човешки пропорции. Височината й не бива да е по-голяма от дължината. Не правете перголи, по-дълги от 3 м и по-високи от 2.20 м в двора. Не боядисвайте в крещящи тонове. Разположете перголата по периферията на градината. Не я слагайте по средата на моравата или залепена за къщата. По-скоро я подслонете до ограда, подпорна стена, интересна дървесно-храстова група. Перголата трябва да е "залепена" за алея или площадка. Озеленете перголата с увивни цветя и храсти.

Скулптурата е изящна украса за градината. Ако ще слагате скулптура, сложете нещо наистина красиво. Няма смисъл да приковавате вниманието към нещо посредствено. Скулптурата въздейства с тематиката и мащаба си. Стилът на двора определя какво ще изобразява самата скулптура, а размерите на двора определят големината й. Месинговите и бронзови херувимчета са подходящи за строги и изискани дворове с вечнозелена растителност и цъфтящи в бяло храсти. Скулптурата от бял камък (и имитации на бял камък) се вписва добре в градини с тъмнозелена багра на растителността. Едри фигури на хора и животни са подходящи за големи дворове. Не поставяйте трийсетсантиметрова скулптурка върху двуметров постамент. Скулптурата не може да стои свободно сред двора - осигурете й "гръб" от плътна растителност. Съчетайте я с архитектурен елемент - чешма, фонтан, ограда. Осветлението в двора има и украсна функция. Не може просто да поставите няколко лампи, колкото да осветите алеите и фасадата на къщата. Светлината трябва да показва елементите на двора - архитектура, растителност, аксесоари - в красиви ракурси. Не слагайте десетки осветителни тела. Разполагайте ги там, където наистина ще покажат нещо интересно. Не използвайте различни цветове светлина за всяка отделна лампа. Не оставяйте лампите открити. Не слагайте високи осветителни тела. Мислете как ще изглеждат през деня сред другите елементи на двора. Маскирайте ги с растителност. Не пропускайте да осветите чешмата, беседката, скулптурите, езерцето, фонтана, красивата ограда, интересните екзотични растения.

Дърветата дават основната конструкция на зеления обем в двора. Не е нужно да наблъскате пространството с дървесна растителност. В двор от 500 м2 не може да се отглежда дъб, бук, орех и други едри дървета. Заложете на видове с по-малки размери: ябълка, японски клен, глог, кипарис. Разполагайте ги предимно по периферията, в близост до огради и подпорни стени и поне на 3 м от къщата. Като солитер може да се засажда само дърво с екзотичен произход или с висока художествена стойност - оригинален цъфтеж, живописна корона, красиви листа. И все пак не го слагайте в абсолютния център на двора. Избягвайте дървета с огромни корони, плитки корени или груби клони, както и обилно плододаващи видове. Да имате десет дървета от десет различни вида е по-добре, отколкото десет еднакви екземпляра. При подредбата на дърветата в двора не търсете абсолютно никаква симетрия и геометрия. Но помнете - спрямо обемите на короните им ще изградите и останалата зеленина. Цъфтящите листопадни храсти дават най-лесната за възприемане зеленина в дворовете. С човешкия си мащаб и красив цъфтеж те формират "пълнежа" на градината. Но това не значи, че дворът трябва да се натъпче с храсти. Засаждайте ги в ивици, групи и поединично, като търсите ефектна асиметрия. Използвайте различни видове така, че през цялата година да има нещо декоративно - интересни листа, буйни цветове, живописни есенни багри, ефектни плодове. С овалните си силуети храстите могат да омекотят геометрията на двора - не се опитвайте с тяхна помощ да усилвате геометричното въздействие. Ивиците от храсти се разполагат покрай огради и подпорни стени. Не окантвайте алеите с внушителни ленти от храсти. Не засаждайте групи насред тревния килим - там може да се посади един-единствен храст, най-ценният от цялата ви колекция. В групите засаждайте различни по обем храсти. Не поставяйте петно с форма на кръг, по-скоро търсете очертания като "капка", "скоба", "бъбрек", "око" и т. н. Храстовите групи трябва да "започват" от някое дърво или архитектурен елемент, но не е красиво да са засадени околовръст. Подрязвайте храстите - придавайте им пластични обеми, за да създадете цялостна завършеност на двора. Вечнозелените храсти ви дават облистен растителен обем през цялата година. Не ги превръщайте обаче в доминиращ дворен елемент - те трябва да са само част от зеленината. Поставете ги в по-представителната част на двора - около централната алея, по периферията на предния двор или в близост до красив архитектурен елемент. Йивият плет не трябва да дублира оградата, а да я замества. Едрите цъфтящи вечнозелени храсти (лавровишня, махония, рододендрон, магнолия) следва да се комбинират с по-ниски и дребнолистни, както и с почвопокривни храсти. Много от вечнозелените храсти са сенкоиздръжливи - възползвайте се от това преимущество и ги засадете там, където цъфтящите листопадни храсти и многогодишни цветя не виреят. Комбинирайте тъмната целогодишна зеленина със светли камъни, скулптура, подпорни стени и бели зидове. Не смесвайте вечнозелени храсти, рози и сезонни цветя - не се получава. Подрязвайте храстите, за да ги обедините с другите растителни обеми в двора. Увивните и катерливите храсти се различават силно по това, че едните се увиват около тръби, греди, въжета и конци, а другите се катерят по стени, дървесни стволове и камъни. Иначе много си приличат - храстите и от двете групи образуват дълги стъбла и растат бързо, създавайки обилна зеленина. Бръшлянът и дивата лоза не са увивни храсти. Колкото и да ги мъчите, няма да се увиват около гредите на беседката или пуснатите за целта канапчета. Увивни храсти са текома, целаструс, лоза, японски нокът и глициния. Те пък няма да се катерят по фасадата, колкото и да им "помагате", като забивате стъблата им с пирончета за мазилката. Разполагайте увивните храсти край перголи, беседки, асми, осветителни тела, зелени тунели и треяжи. Катерливите се засаждат в близост до къщи, огради и подпорни стени. Бръшлянът не пречи на дърветата, по които се катери. Никога не засаждайте увивен или катерлив храст самостоятелно. Сезонните цветя се подреждат добре само с тънък усет и задълбочени познания. Те цъфтят с ярки и контрастни цветове, променят гъстотата и височината си през сезона, и се нуждаят от много грижи, за да изглеждат постоянно свежи. Никога, никога не ги подреждайте в прави ленти и квадрати! Не ги подреждайте в прави редове на принципа "ред ниски, ред високи". Не ги засаждайте в единични ивици, нито в еднообразни кантове покрай алеите. По-скоро търсете меки овални обеми, които да се застъпват един с друг, различни по височина и багра. Не смесвайте безразборно всички багри на цъфтеж - определете си гама, чиито тонове ще преобладават. Например жълто, оранжево, алено. Правилото "едно синьо, едно червено" е демоде от около двеста години. Не поставяйте безразборно сред цветята градински джуджета, делвички, каменни костенурки и стари газени лампи. Опитвайте се да намерите красотата на непринудения природен пейзаж и да го имитирате успешно. Не смесвайте сезонни цветя със саксийни в една и съща цветна група, освен ако не сте сигурни в резултата. И най-вече, не правете дълги и непрекъснати едновидови цветни петна. Многогодишните цветя в двора трябва да дават скелета на цветната композиция. На тях се разчита да украсяват двора в ранна пролет и късна есен. През останалото време малко видове могат да се конкурират с красотата и въздействието на сезонните цветя. Подреждайте многогодишните цветя в природосъобразни силуети - групи с неправилна форма, самостоятелни едри единични туфи, разпръснати единични цветя. Приютявайте ги към архитектурни форми или градинска мебел. Не ги садете в геометрични очертания, колкото и да ви се иска. Най-ниските слагайте по периферията на групите, а по-високите - в средата. Покрай оградите, подпорните стени и алеите слагайте многогодишни цветя по-скромно, на отделни петна, не и на непрекъснати ивици. Използвайте многогодишни цветя в скалните кътове, покрай езерца или в по-диви и природосъобразни градини. Многогодишните цветя трябва да дават не повече от 25% от цветния обем на градината.

Тревният килим трябва да се поддържа винаги свеж и добре окосен. Ако ще косите веднъж в месеца и ще поливате само в събота с маркуча, по-добре не се захващайте да изграждате морава. Въздействието на тревния килим се дължи преди всичко на идеално поддържаната му свежест. За да усилите декоративния му ефект, оформете силуета му в неправилна овална форма. Кантът на тревния килим трябва да е ясно изразен, не бива тревата да се слива незабележимо с околната растителност. Ако има някакъв акцент сред моравата, той не бива да е точно в средата и не може да е някакво дребно нещо. Стройно дърво, едър камък, голям храст или езерце са подходящи; саксийка с кактус, градинско джудже, "случайно забравена" футболна топка или едно-единствено лале не се препоръчват. Скалните кътове и цветни групи не бива да навлизат сред моравата. Пейки върху тревата не се слагат. Чадърчета и масички могат да се изнесат за уикенда, но да стоят цяло лято е непростимо. Простори с пране не се опъват над тревния килим, нито върху него се бърка бетон (било то и върху ламаринена подложка). Глухарчета, живовляк и детелина не разкрасяват тревната повърхност, напротив - загрозяват я. По-жълтите петна се премахват с повече поливане и по-малко торене. Прораслата в покрайнините на моравата трева също следва да се изрязва - ако трябва, и на ръка. Тревният килим трябва да е на нивото на настилките около него или съвсем леко да доминира. Саксиите не са просто контейнери, в които растат цветя. Саксията е неделима част от естетическата стойност на цветето. Колкото по-крещяща е формата и баграта на саксията, толкова по-слабо е декоративното й въздействие. Използвайте максимално семпли и неутрални саксии. Толерирайте керамиката за сметка на пластмасата. Разнообразието от форми, големини, пропорции и багри на керамичните саксии е в състояние да задоволи и най-претенциозния вкус. Прибягвайте до саксии от други материи само ако стилът на обзавеждането или двора го изисква. Ако ще купувате десет саксии, не купувайте десет различни по материал, модел и багра. Стремете се към унифициране на всички саксии вкъщи - дори да купувате по една саксия на година, спрете се на оптималния за вас модел, материал и цвят и се придържайте към тях. Саксиите и вазите с орнаменти и фигурки по повърхността са малко демоде, а прекалено пъстро украсените са по-подходящи за сухи цветя. Отделно от всичко това, големината и формата на саксията трябва да е съобразена с големината и формата на цветето, което ще расте там. Някои едри цветя имат съвсем малка коренова система, докато други, съвсем малки цветя имат огромни корени. Да сложите растение с малки корени в голяма саксия е по-малкaта беда, отколкото обратното. Балконските сандъчета рядко се забелязват измежду отрупаните с цвят клонки на балконските цветя. Но все пак трябва да съобразим избора на сандъче с обзавеждането на дома и балкона и с цветята, които ще засадим. Всеки, който е решил да отглежда цветя, вече е направил една стъпка напред. Но има елементарен минимум, без който не можем.