| Златният град на Родопите |
| Ивайло Гогов |
| |
| Златоград е най-южният град на България, разположен в сърцето на Родопите.
Природата е била щедра към града - околните планински склонове са гъсто
покрити с широколистни и иглолистни гори, придавайки на мекия релеф привлекателност
и уют. Сред сенките на големите дървета цъфтят редки и ендемични растения
- орхидеи, дива циклама, планинско кокиче, родопско подрумиче и много други.
Богатството на животинския свят тук е несравнимо с никоя друга част на България:
близо 300 вида птици, 40 вида риби, 39 вида земноводни, 26 вида влечуги.
По-меката зима и прохладното лято благоприятстват запазването и развитието
на специфичните екосистеми, превръщайки околностите на града в уникален
природен парк. |
 |
През Златоград не може да се мине просто така - кокетните къщи, приветливите
улици, обсипаните с цветя паркове ви канят да поспрете и да прекарате
няколко дни в това чудно място. А гостоприемните и винаги усмихнати златоградчани
ще превърнат гостуването ви в незабравим празник. |
 |
| Още като навлизах в Златоград, вниманието ми бе привлечено от китните
и богати цветни фигури, които бяха украсени зелените площи. След като бях
преминал почти цяла Южна България в относително еднообразен пейзаж, изведнъж
попаднах сред истински цветен празник. Настаних се набързо в местния хотел
"Флора"(!) и хукнах с фотоапарата към централния парк. Снимките
са достатъчно красноречиви, едва ли има нужда да се добави нещо към тях.
Само ще отбележа, че цветята са комбинирани изключително професионално,
с дълбок художествен усет и много въображение. Видовете са подбрани внимателно
така, че да формират ефектни цветни композиции с уникален рисунък и силует.
Всеки квадратен метър е изпипан до най-малката подробност, за всяко едно
цвете се полагат ежедневни грижи, всеки стрък е отгледан безупречно. Популярни
цветя като тагетес, циния, салвия, върбинка, петунии, клеоме са представени
с едроцветни сортове със забележителна жизненост и продължителен цъфтеж.
От опит знам, че зад такава красота винаги стои човек, отдаден до болка
на професията си. В Златоград това е Алина Ушева, служител в общинската
администрация. Една забележителна жена, чиято история е образец за повратностите
на любовта към цветята. |
|
| Въпреки, че беше в отпуска, Алина Ушева се отзова на поканата ми да разкаже
малко повече за това цветно богатство. Преди години, когато щ предлагат
да се заеме с озеленяването на града редом с другите щ служебни задължения,
тя се отнася с големи резерви, опасения и дори известен страх - "питах
се, дали ще се справя". Познанията щ за цветята и декоративната растителност
тогава са повече от скромни. Но предизвикателството е голямо и тя не може
да се откаже току-така. Започва да се интересува, чете вестници и списания,
книги, енциклопедии, справочници - през това време практическата работа
не спира. Градинките в Златоград започват да се пълнят с красиви цветя,
а библиотеката на Алина се пълни с все повече списания и книги. Научава
десетки видове цветя с всички техни особености, сортовете им, латинските
им имена. Не спира да обикаля околните градове в търсене на по-красиви и
ценни растения. Работата в зелените площи не спира - засаждане, поливане,
резитби, прекопаване, наторяване, разместване. Съгражданите щ започват да
повишават изискванията - още по-красиви цветя, още повече цветни фигури.
С три дни да закъснее пролетното засаждане, и започват да я питат: "Какво
става, тази година няма ли да има цветя?" - ходи обяснявай, че изчакваш
времето да се стопли. По някое време добитото в процеса на работа самочувствие
я подтиква към собствено производство на посадъчен материал. Тя вече познава
цветята, техните капризи и достойнства - защо да не опита да ги произвежда
сама, спестявайки на общината няколко хиляди лева. |
 |
| Не знам дали някой от вас има представа какво означава да се произведат
десетки хиляди корена цветя. При това - само първокласни растения, красиви,
жизнени и чисти от болести. Непосилен труд. Но за Алина това е още едно
предизвикателство - остава просто да го приеме. И резултатът е уникален
- сега Златоград е истинско море от цветя. Китни и кокетни фигури, ивици,
масиви, кашпи - всяко цвете е произведено тук, в града; отгледано е с любов,
засадено е с любов и за него всеки ден се грижат с любов. Сами се досещате,
че за да се постигне това, много хора са положили труд. Общината работи
по програми, подпомагани от Европейския съюз, които позволяват на безработните
в града да намерят нова професия, за някои от които тя се превръща в призвание.
По залез слънце, по изгрев слънце, по обяд - когато и да минете през града,
ще ги видите - неотлъчно около цветята има хора с маркучи, лопати, мотики,
чували - за тези хора няма почивен ден. В такъв екип успехите не закъсняват.
Най-голямото удовлетворение от работата е да видиш усмивките на съгражданите,
когато преминават покрай отгледаните от теб цветя. Жителите на най-южния
ни град се радват на богато украсени паркове, пищна зеленина и неповторими
цветни фигури. И именно затова не спират да се усмихват. Защото животът
им е красив и цветен. |
 |
| Иначе в Златоград има още много да се види - Етнографският ареален комплекс,
съхранил традиционната родопска архитектура и бит; Етнографският музей;
една от най-ранните родопски църкви "Успение Богородично", църквата
"Свети Георги"; Взаимното училище с уникалния музей на просветното
дело в Родопите; единствената по рода си музейна сбирка на съобщенията;
параклисите "Свети Анастас" и "Света Неделя" и много,
много други. Тук е паметникът на легендарния Дельо войвода, прославил България
по света и дори в космоса! |
 |
Тук се намира 276-годишния питомен кестен, най-старият в Смолянска област,
а екопътеките около града предлагат приятни часове на разходка сред приказната
красота на околните планини. Златоград има много природни богатства, но
най-голямото от тях са хората, които ще ви посрещнат, подслонят, нагостят
и изпратят с характерното златоградско гостоприемство.
Посетете Златоград и ще го почувствате: златен град, заобиколен от китна
природа, богато украсен с цветя и винаги усмихнат. |
|