Почвите представляват физическа смес от минерални и органични частици с различни размери. Колкото повече фини частици (глина) има в почвата, толкова тя е по-плътна и тежка. И обратно, по-песъчливите и каменисти почви са по-рохкави, по-леки и по-водопропускливи. Водният режим на почвата е в пряка зависимост от физичния й състав. Добре структурираните почви осигуряват добро аериране и проникване на газове до кореновата система на растенията.

Химичният състав на почвите определя до голяма степен и тяхното плодородие. Основните елементи, които имат значение за развитието на декоративните растения, са азот, фосфор и калий, калций, желязо, магнезий, сяра, кислород, въглерод, водород. От тяхното определено пропорционално съдържание в почвения субстрат зависи растежа, цъфтежа и плодообразуването. За да се абсорбират от кореновата система на растенията, елементите трябва да са в усвоима форма. За пълноценен хранителен режим в почвата трябва да присъстват и определено количество от т. нар. микроелементи: мед, цинк, манган, бор, селен, никел. В повечето български почви има добро съдържание на калий и ограничено съдържание на фосфор и азот.

Реакцията на почвения разтвор (рН) е важен показател при отглеждането на декоративни растения. Върху силно кисели почви (рН 3.5 - 4.5) растат тропическите цветя, и дървесно-храстовите видове от високия планински пояс. Върху кисели почви (рН 4.5 - 6.5)растат повечето горски дървета, храсти и цветя. На неутрални почви (рН 6.5 - 7.5) виреят голяма част от полските видове, а на алкални (рН 7.5 - 9.0) и силно алкални (рН над 9.0) расте само определена дървесно-храстова растителност.

Глинестите почви съдържат по-голям процент фини частици, което ги прави по-плътни и по-тежки. В такива почви корените на растенията се развиват по-трудно. В такива почви водата прониква по-бавно и се задържа по-дълго. Това може да доведе до прекомерна и излишна влага в почвения субстрат, което затруднява дишането на кореновата система на растенията. При дълги засушавания глинестите почви се спичат и напукват, което води до разкъсване на корените.

Песъчливите почви са с по-едра структура, по-висока порьозност и по-ниска влагоемност. Такива почви не задържат излишната влага, отцедливи са и осигуряват по-успешен воден режим на кореновата система на растенията. Песъчливите почви по принцип са по-светли на цвят и с по-малко съдържание на хумус. При отглеждане на декоративни растения богатството на почвата може да се компенсира с допълнително торене и хранителни добавки.